Петър Дънов
Изворът на Доброто (131) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Небето

Учителят погледна звездното небе над нас и каза:

— Изучаването на небето помага за развитието на ума, на съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието.

Като казвам да изучавате небето и звездите, имам предвид да се свързвате с Разумните Сили, които действат в тях. Това облагородява и повдига човека.

От Слънцето излиза едно електромагнитно лъчение, което обвива Земята и я върти като трансмисия.

Земната ос се е местила няколко пъти. Когато растенията са се раждали, Северният полюс е бил долу, а Южният — горе. Когато животните са се раждали, оста на земята е била хоризонтална, т.е. в положение перпендикулярно на сегашното.

Нашата Слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони земни години — т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка.

От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи, като целокупност, към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга вселена, т.е. друга купчина звезди.