Петър Дънов
Изворът на Доброто (127) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Мисли върху музиката

— Всеки човек, който иска да пее, трябва да има светла мисъл и пластична воля.

Има музика светла, има музика топла, наричат я и музика на чувствата. Но тя не е музика на чувствата, а е музика на Любовта. Музиката на Любовта не е позната още на хората. Сегашната не е музика на Любовта, тя е музика на чувствата.

Има музика, която пътува с биволска кола, друга — с конска. А има музика, която пътува сама. Аз обичам музиката, която пътува сама.

Музиката и поезията трябва да вървят заедно — ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква.

Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл.

Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния.

В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса.

Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда.

Вълните на тона „фа“ имат кръгообразна форма, обгръщат себе си, затварят се.

Един тон е красив, когато има светлина, топлина и Сила. Светлината засяга ума, топлината — сърцето, Силата — душата. Някои песни носят повече светлина, други — топлина, а трети — Сила.

Едни хора се влияят от красотата на тона, други — от топлината, а трети — от енергията, която той внася. Това са трите основни качества. Като се прибавят съчетанията, пермутациите, стават седем.

В старата музика стремежът е бил към мекотата. Но като стане много мека, музиката изгубва своята сила. Такава музика става сантиментална. Ако хармонията преобладава, музиката става груба.

Има повече от 300 октави. Например тонът „до“ се повтаря повече от 3000 пъти. Горните октави са във висшите светове и човешкото ухо още не може да ги чуе.

Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката. Да кажем, у някого се зароди желание да извърши нещо лошо. Като слуша новата музика, ще се откаже от това желание. Тя ще събуди Божественото в човека. Той ще се подчини на него.

В музиката громкото не е толкова важно, колкото нежното и красивото. В нежното и красивото има голяма мощ. Ако пеете силно, ще привлечете по-нисши същества. Ако пеете меко, тихо, ще привлечете по — напредналите Същества.

Евангелието на музиката е Любовта.

Един цигулар може да е дал много концерти с материален успех, т.е. за пари. Обаче най-важният му концерт ще бъде онзи, в който той ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога.

Музиката събужда в човека центъра на причинността, стремежа към красивото и възвишеното в света, развива центъра на времето и пр.

Ако музикантът работи повече с ума си, когато слушаме неговата музика, всички свещи във вас ще се запалят. Ако той работи със сърцето си, ще почувствате топлина в себе си. Ако работи с волята си, ще почувствате подтик, сила да направите нещо, да тръгнете напред.

Във всеки тон виждам три ангела: на волята, на сърцето и на ума.

Сопранът отгоре носи повече Светлина, басът отдолу — повече топлина. Ако свириш или пееш бас, чувствата вземат повече участие. Тенорът носи Силата, волята, а алтът — опаковката. Басът е турен, за да хване корен. Сопранът дава красотата. Божествената красота на нещата е сопранът, а всичко друго се нарежда около него като украшение.

В съвременната музика игривостта трябва да носи здраве. Игривите песни носят здраве. Здравето е Божествената хармония в Природата.

Като се дойде до темпото, андантето е узрял житен клас — бавно се движи. Алегрото може да се сравни с момента, когато конете вършеят.

Ако вземете на цигулката един и същи тон с първия пръст, с втория, с третия и пр. има разлика, тоновете не са еднакви.

Музикантите имат степени на вдъхновение. У тях умът и слънчевият възел трябва да вземат участие в творчеството. Някой път само умът взема участие или само слънчевият възел. В последния случай няма яснота.

Гласът, за да отива надалеч, трябва най-напред да се предаде на етерното пространство, а после на въздуха.

Човек, за да свири добре, трябва да тури двойника си в цигулката. Цигуларят като свири трябва да превежда, да направи песните си достъпни на слушателите. Как ще превежда? Трябва да мисли като свири.

Музикантите имат ръководство отгоре.

Всички музиканти се смущават, когато излизат на сцената. Спъват се от мисълта, че ще ги критикуват. Музикантът трябва да бъде напълно свободен. Когато пее или свири, между него и публиката трябва да има обмяна. Човек, като излезе пред публиката, кое ще му помогне да пее хубаво? Трябва да обича публиката.

Музикантът трябва да преживее душата на народа.

Има основен ритъм за цялото човечество — общ ритъм, а за отделните народи има специални нюанси.

В някои песни на съвременната музика думите не отговарят на мелодията. Например думата може да е възходяща, а мелодията — низходяща и обратно. А трябва да има съгласие.

Когато един добър музикант свири, Божественото от музиката отива по цялата Земя и ползва всички.

Когато ангелите свирят, дърветата цъфтят. Цялото растително царство се гради чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика.

Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление.

За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята.

Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека.

Когато човек говори, да говори музикално, не еднотонно, а с различни тонове. Като изкаже думата, да прозвучи музикално.

Когато музикантът твори, хиляди Същества от Невидимия Свят вземат участие. Един даровит музикант е колективно Същество.

Който пее и свири от Любов, той се намира в обществото на музикалните Същества. Те са около него и го вдъхновяват. Пеене без вдъхновение е механично. Когато пееш или свириш вдъхновено, ти си свързан с музикантите от Духовния Свят. Тогава работата ти върви добре. Не си ли вдъхновен, не си свързан с тях, не върви работата.

Когато някой виден музикант дойде, у хората се увеличава подтикът за свирене и пеене.

Вълнението, което обзема големите музиканти преди концерта, е признак, че от Невидимия Свят присъстват гениални музикални Същества. Това прилича на богат човек, който носи скъпоценности и се страхува да не би да му ги вземат.

От музиката на Паганини лъха нещо свежо, весело. Той е живял при ограничителни условия, затова е създавал весела, свежа музика, чрез която е освобождавал себе си. Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателностга е била много силно развита.

Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.“ Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината. Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност.

Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела. Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ.

Една сестра попита:

— Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието?

— Първото нещо, с което трябва да започне възпитанието, е музиката. Тя ще даде подтик за всички красиви мисли и красиви желания. Съвременните хора трябва да прилагат музиката като възпитателно средство.

Децата трябва да учат най-първо песни за Природата, и то най-напред за плодните дървета: череша, ябълка, круша и пр.