Петър Дънов
Изворът на Доброто (122) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Новото земеделие

Малкото стопанство прибираше плодовете на своя труд. Харманът бе направен пред къщата. Братята и сестрите помагаха в тази работа. След като бе отвеяно и пречистено, зърното бе прибрано в хамбара. След последния харман, като бяхме събрани около Учителя на двора, той каза:

— Без хармония нищо не се постига. Защо иде глад между народите? Поради отсъствието на хармония. Омразата, антагонизмът, завистта са между другото и причина за глада, лишенията и мора.

Има един морал, който може да повдигне този народ. Мога да ви дам начин как да копаете и орете, за да се благослови тази земя, да даде много повече жито, отколкото е давала досега. Но за това се изисква благородно сърце и ум просветен, а не порочен. Хората трябва да бъдат добри и честни.

Ако аз обработвам един декар земя по новия начин, а други обработват десет декара по стария начин, ще изкарам толкова, колкото онези от десетте декара, че и повече.

Има начини, чрез които човек може да пести време и енергия, да си служи с тях при особени случаи, но тези начини не са известни още на хората. Като не знаят това, те казват: „Така е наредил Бог.“ Не, вие сте се отбили от естествения път на развитието, поради тези ваши грешки животът ви е станал толкова тежък, че не можете свободно да си почивате.

Кой е новият начин? Любовта. На някои братя съм давал конкретни методи на работа по новия начин и те са имали чудесни резултати.

Една сестра каза:

— Един брат ви е питал дали има начин да се увеличи реколтата, може ли е десет декара ниви да изхранва семейството си? Вие сте му дали методи и той е могъл да изхрани семейството си е десет декара.

Учителят продължи:

— Някои ще кажат: „Тези неща са неприложими, това е утопия.“ Не, това може да се опита още днес. Това Учение е дошло вече. То може да се приложи още сега.

Има един важен стопански въпрос: трябва ли да се вземе почин, щото всички хълмове около селата да се залесят с плодни дървета? Да не останат голи места. Насадете ги е плодни дръвчета — круши, ябълки, сливи, орехи и пр. Също и всички шосета от двете страни да се залесят не е декоративни, а е плодни дървета. Тогава в най-скоро време България ще стане плодна градина, ще има изобилие от плодове. Значи ще има изобилна храна, понеже плодовете са важна храна.

Ето в тази насока трябва да се работи енергично. От този дух трябва да се проникне целият народ — навсякъде да се посаждат такива плодни дръвчета, които отговарят на климата, на почвата. Трябва да се има предвид кое плодно дръвче над коя височина над морското равнище вирее.