Петър Дънов
Изворът на Доброто (112) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Мъчение, труд, работа

— По отношение на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение — то значи да работиш по насилие. Това значи да слизаш надолу. Второ, труд — значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа — това е дейност по свобода, от Любов. Работата — това е истинската култура.

Трудът — това е приготовление за културата. При труда човек работи за възнаграждение, за своя лична полза, за пари.

На Земята най-висшата дейност е от Любов. Има дейност, която е по-горе от обикновената, това е дейността, подбудена от Любовта. Това е, когато човек жертва себе си за другите. Защото човек може да жертва самия себе си. Така е сторил Христос. Но това са висши работи, които всеки не може да разбере в тяхната пълнота. Новото, което идва в света, е работа е Любов.

Преди малко казах, че по отношение на подтика към труда имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа. За нагледност същата идея ще изложа по следния начин. Има три подтика за дейност: законът, парите и Любовта.

Първият подтик е законът. Когато работиш по закон, там няма свобода. Когато работиш за пари, ти си по-свободен. Когато работиш от Любов, там е пълната свобода. Досега сме служили на закона, служили сме на парите. Сега как да не можем да служим на Любовта?

Мобилизират те, казват ти: „Ще се биеш за отечеството или ще работиш тази работа.“ Няма заплата, няма нищо. Това е по закон.

Вторият морал е: „Ще работиш за пари.“ Някой ти казва: „Ела да работиш.“ Ти казваш: „Без пари не работя.“ Предлага ти сто лева. Ти казваш: „Не работя.“ Дава ти 200 лева. Ти казваш: „Не работя“. Дава ти 250 лева, ти отиваш на работа.

След порядъка на закона и парите идваме към третия порядък: ще работиш от Любов. Когато отиваш да работиш от Любов и там се плаща, но по друг начин. И тъй, в света влиза сега един нов порядък — Любовта. Тя е най-силният фактор.

От труда човек трябва да премине към работата. Това е висшата дейност, пътят към Свободата.

Един пример за работа: отива музикант в една болница. Свири на болните, не иска възнаграждение — от милост отива. Художникът излага картини за повдигане на духа на болните, без да иска възнаграждение.

Днес имаме труд, но нямаме още работа. Работата ще бъде великата задача за бъдещото поколение.

Който е в мъчението, да премине към труда. Който е в труда да премине към работата.

И най-малката служба, и най-малката работа, вършена от Любов, добива висша ценност.

Любовта трябва да бъде подтик на всяко нещо. Има един мистичен разказ: в древността един цар, който се разхождал в градината си, набрал кошница е череши. Настигнало го едно дете и му казва: „Можеш ли да ми продадеш?“ Царят казал: „Не ги продавам.“ „Можеш ли да ми дадеш?“ „Мога да ти дам.“ Но и детето било умно. Царят като му дал череши, детето казало: „Мога ли да ти понося кошницата?“ Тръгнали заедно. Детето му носило кошницата, царят му казал: „Мога ли да ти платя?“ Детето отговорило: „Не.“

Човек, като работи за някого, харчи Божествена енергия, която не може да се плати, затова не трябва да му се плаща. Ако му се дава нещо, то ще бъде възнаграждение от Любов, а не плащане.

Всяко нещо, в което няма Любов, е престъпление. Всяко нещо, което вземаш без Любов, е кражба. Всяко нещо, което се приема без Любов, е кражба.

Всички неща, които се вършат с Любов, имат смисъл. В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими.

Новият морал е абсолютното безкористие.

Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена.

Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.“ Свършиш работата — отиваш си.

Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките.

Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще.

Докога човек ще се мъчи? Докато започне да работи от Любов. Аз ще отида пръв да работя на нивата по пет часа на ден без никакво възнаграждение. Ако правим така, ще бъдем един повдигнат народ. Ако всички мъже и жени постъпват така, на какво ще прилича България!

Истинската работа е тази, в която Любовта взема участие.

Чудни са понякога хората. Като станат религиозни и духовни, напущат работа, напущат службата. Не, сега именно ще работиш и то без пари.

Истинският морал седи в това — всяко нещо, което човек върши, ще бъде продиктувано от Любовта. Дето няма Любов, там има престъпления, лъжа, зло.

Защо светът не е още свят на хармонията? Сега влизаме в хармонията. Бъдещото човечество, което иде, е кандидат за новото Небе, новата Земя, за новия ред на нещата. На Небето първият член на конституцията гласи: „Ще работиш без пари.“

Онази река, която полива твоята градина, колко й плащаш за поливането? Ако малката река може да направи услуга без пари, защо човек не може да направи същото?

Този въпрос трябва да се разбере по-широко. Не очаквай пари за своята работа, не очаквай благодарност и признателност; то е все едно че очакваш заплата. А ти ще работиш, без да очакваш нещо. Като ти благодарят за това, което правиш, ти получаваш заплатата си. А като не ти благодарят, ти ще получиш благословението си в бъдеще.

Каквато и работа да върши човек, физическа или духовна, трябва да работи е разположение и Любов. Не е позволено на ученика да стои без работа.

В новия строй няма да продават плодовете. Вие ще давате плодове от Любов и ще ви дават плодове от Любов. Всяка работа, в която Любовта е подтик, е приятна.

Човешкото носи страдание, а Божественото — Радост. Защо в света има страдания? Защото човешкото преобладава над Божественото. Противоречията произтичат от човешкия порядък, а благата — от Божествения. Хората още не са изучили Божествените закони. Те учат сега закони, които не са Божествени.

Дойде ли Любовта, ще пеете добре и ще свирите добре. Замине ли си тя, няма вдъхновение. Дето Любовта не работи, нещата са в застой.

Мини някой път без Любов някъде и виж как ще постъпват хората с тебе. Мини втори път с Любов и ще видиш как ще постъпват. Хубавият свят е светът на Любовта. Законът на Любовта е закон на Свободата. Само когато човек работи по Любов, е свободен. Свободата се добива, когато човек служи на Бога с Любов. Вие често служите на други същества, които не са направили нищо за вас. Защо тогава да не служите на Бога, който е направил всичко за вас, който всичко ви е дал?

Всички трябва да станем доброволно слуги. Тогава от мъчението и труда ще влезем в работата. Мъчението и трудът са карма, а Любовта е дихарма.

Една сестра попита:

— Ние в кой от двата закона сме?

— Вие сте в дихармата. Когато хората дойдат да живеят в новото разбиране, предварително ще им плащат. Когато ябълката ти дава своя плод, тя ти казва: „Изяж ме и посей моите семена.“

В Новия Живот разменната монета ще бъде Любовта, а не парите. Когато обичаш някого, ти вече си му платил предварително и той ще извърши нещо за тебе. Сега разменната монета са парите и колкото повече ти платят толкова по-добре и по-бързо извършваш работата и обратно.

Всяка работа, колкото и малка да е, извършена в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, добива голяма ценност.

Днес каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да получи нещо за труда си, това е в реда на нещата. Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това ще се плати ли или не. Всяка работа, която се върши с Любов, не може да се заплати.

Един човек наел работници. Единият работник поискал 500 лева надница, вторият — 400 лева, третият — 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.“ Вечерта на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева.

Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно — не се знае какво ще получат.

Когато услужиш на един бръмбар — на Бога услужваш. Бръмбарът се моли на Господа, а ти като му помагаш, на Господа помагаш. Едно растение се моли на Господа, няма влага. Като го полееш, ти си му направил едно добро. Това добро на Господа си го направил. И растението ще ти благодари. Те чувстват нещата.

Няма по-хубаво нещо от работата за Господа. Такава дейност не е мъчение, не е труд. Сегашният социален строй е мъчение. Само когато обичаш, ти служиш. Другото е насилие.

Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги — това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри е чисти свободни отношения.

Казват: „Силните ще оправят света.“ Но как? Силните трябва да слугуват на слабите. В дома на детето слугуват, защото е слабо. Така ще бъде и в новото общество — силният ще слугува на слабия.

На какво трябва да станем слуги? На Любовта, на Мъдростта, на Истината.

Политическият живот, дето е действало изключително насилие, ще бъде заменен със сътрудничество и служене.

Някой пита без пари може ли? Парите ние ги направихме господари, а казваме, че без пари не може.

В Божествения Свят не се плаща за никаква служба. Там всички работят даром. Ще дойде ден, когато парите ще изчезнат от употреба. Питате как ще живеят хората? Както на Небето. Ако отидете на Небето и предложите на някого пари, той ще каже: „Тук парите не вървят.“ Той се чувства щастлив, че може да ти даде нещо без пари. Значи духовният живот е точно обратен на земния. Новата Култура е слизане на духовния живот на Земята.

Днешният порядък е последствие на греха. Горе, в Духовния Свят, има един Живот на идеален порядък.

Социалните реформи, които ние предприемаме, други Същества са ги имали и ние ги вземаме от тях. А мислим, че този социален порядък, който нареждаме, е от нас. Каквото има в Духовния Свят, точно това трябва да се приложи и на Земята. Мойсей видя модела на Скинията горе, и я направи точно такава, каквато му я показаха.

Сега в света парите са подбудителната причина, понеже Любовта я няма. А в бъдеще не ще бъде така.

След един концерт Паганини срещнал малко момиченце, което му казало: „Много исках да те слушам, но нямах пари за билет, съжалявам много.“ Паганини отишъл в дома на детето и дал концерт само за него. Той свирил за нея от Любов. Друг пример: в един град Паганини видял беден старец, просяк, свирел с цигулката на улицата, а паничката му празна. Той взел цигулката му и засвирил. Събрали се много хора и паничката на стареца се напълнила е пари. Това е свирене от Любов.

Дойде някой и ти каже: „Искаш ли да работиш?“ Ти ще кажеш: „Ние за пари не работим, ще работим даром.“

Аз не се нуждая от пари, но когато искам, мога да разполагам с тях. Някой ще каже: „Покажи ми къде има пари?“ Казвам: „Не. Когато възлюбите Бога, ще имате ключовете на всички каси.“

Някой казва: „Без пари не може.“ То е така, както когато кажем, че болният без кола не може. Да, но здравият без кола може. Болният без пари не може, но здравият без пари може.

Сега законът и парите са водители на Любовта, а трябва да станат слуги.

Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него! Кой й плаща? За пари ли го прави? Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се в името на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари — имаме образец.

Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети е аероплан, по — скъпо ще плати, но по — бързо ще стигне.

От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света.

Славяните трябва да дадат пример е какво трябва да се заместят парите, интересът.