Петър Дънов
Изворът на Доброто (110) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Красотата

Нивите бяха изкласили, житата цъфтяха. Във въздуха се носеше освежителен дъх, като след буря. По небето плуваха големи бели облаци. Слънцето огряваше хубавия Божи свят. Бяхме се разположили с Учителя по пъстрите полянки между нивите. Някой повдигна въпроса за красотата. Учителят каза:

— Красотата се създава по вътрешни закони. Хората я търсят по изкуствен път. Три неща ваят правилните черти на лицето: Любов към Любовта, т.е. свързването с Природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта — за да се оформи човешкият нос. Любов към Истината — тя оформя челото, погледа и очите.

При стария живот образите са грозни.

Отдето започва новият Живот, образите са красиви и дохождат в пълната си красота при Божествения Живот.

Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи. Те са му предадени от неговите деди и прадеди. Те представляват материал, който човек може да преработи.

Красотата е духовно качество. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии и особена красота.

Красотата е израз на Истината. Само свободният може да се домогне до истинското знание — знанието на Природата. Само свободният може да бъде красив.

Красотата е израз на Разумността. Като смисъл на Живота тя са заключава в Любовта.

Красотата е в симетрията, но е и в онази пластичност, подвижност и живот на лицето.

Бог е извор на красотата.

Търсете онази красота, която носи образа на Бога в себе си. В образа на Природата има нещо красиво. Има една невидима ръка, която прави това съчетание, което виждаме. Образът на Бога се изразява в Природата. Някога Природата ни се вижда по-хубава, небето и Слънцето ни се виждат по-хубави, по-светли, по-красиви. Друг път Природата ни изглежда мрачна и сериозна. Стават ли тези промени в Природата? Не. Когато ние не живеем добре, хвърляме сянка и виждаме образа на Бога мрачен.

Съвършената красота е идеал на човека. Човек ще бъде красив в бъдеще.