Петър Дънов
Изворът на Доброто (1) (Последните думи на Учителя Петър Дънов)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
1 (× 3гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon(2023)

Издание:

Заглавие: Изворът на Доброто

Издание: второ

Издател: Издателска къща „Кибеа“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2002

Тип: религиозен текст

Националност: българска

Печатница: „Балканпрес“ — София

Художник: Емилия Анкова; Тодор Игнатов; Васил Плугчиев

ISBN: 954-474-315-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19809

История

  1. —Добавяне

Изворът на доброто

В последните дни на 1944 година на Изгрева дойде човек. Той дотича запъхтян. Той бързаше.

Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Цял живот човекът се беше колебал между Божествената Школа и света, сега беше направил своя избор.

Кажете на Учителя, че искам да говоря с него. Учениците съобщиха на Учителя:

Човек иска да говори с Вас. Учителят мълча дълго, после промълви: Кажете му, че концертът свърши. И пак повтори тихо: Концертът свърши вече.

Разговорите „Изворът на доброто“ както и беседите, събрани в трите томчета „Заветът на Любовта“ са заключителната част на „Великия концерт“. В тях Учителят хвърля последен поглед на изминатия път, обобщава, преоценява, пояснява всичко, върху което е говорил, спира се върху най-същественото, дава последните напътствия на учениците.

Разговорите „Изворът на доброто“, както и цялото Слово на Учителя, отразяват съвършения свят, от който той иде, чистия и свят Живот, към който той ни води.

Този Живот иде сега за всички човеци братя.