Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (9) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

ЦИК (Централната избирателна комисия)

ЦИК (Централната избирателна комисия), копирали от запада, се явява най-големият разцепник, деконсолидатор единството на обществото.

И зародишът на жестокото класово (идеологическо, религиозно и етническо) разслоение.

За това зашлевихме прозвището: Център за Идеологическа Конфронтация, вследствие на безотговорността й, че записва кой как да е, единствено въз основа на съмнително събран и купен брой подписи. Без да изисква най-важното от всеки един предизборен кандидат или група, а именно:

„План-платформа за консолидация / обединение на многоетническия народ български“, който е тотално деконсолидирано / разединен.

Докога полит-увлеченията, от западно парламентарната, мажоритирана посредственост, ще приемаме, за „креативно единство“ на юруша?

Факт мажоритирал парламентарно, груп-решенията на сивата посредственост, а не идеите за прогрес на талантите, единици сред нас.

Чрез безприемствеността сред личните ни полит-групирани увлечения, бого-аллахската ненавист и с етническата ни злобна омраза, сме довели света до положение, тотално деконсолидирано, разединено и конфронтирано, да живее с оръжие в ръка, самоунищожавайки се.

Не малко са фактите на престрелки сред децата и в училищата.

Идеята за този „план-правилник за социална промяна“ възникна, благодарение на уникалния за времето — „Балкански-синдром-перестройка“, започната, но така и недовършена, с названието „Единна стопанска сметка“ в далечната 1976 г. в който процес бях и съратник и потърпевш.

Този „План-реформа на държавната социална система като гаранция за мира на планетата“ е „план-призив за промяна“ към всеки един сериозен държавен служител без разлика на пост и длъжност но с по-висша морална съвест и отговорност!

Работа без имунитетни права за бягство от отговорност, а работа концентрирана единствено в името на Народ и Държава.

Изборът на най-подходящи личности за държавна длъжност, трябва да става сред талантите в обществото, с издържан след изборен изпит за лоялност на поста.

А не назначаване на фанатизирали уставници.

Българите своевременно осъзнахме, че, главното „поле на битките“ сега е моралът в душата у самите нас хората!

Технологията е вторична!

Никой няма вече право да господства над човешката морална стойност, над душата и съдбата на другите!

Диалектиката на човешките отношения в 21-ви в. ни заставя вече всеки един назначен на държавна работа да остави вкъщи личните си троични, груп-увлечения и сядайки на работа зад държавния пост, обезателно след дадена клетва за вярност към Народ и Родина да заработи единствено за Държавата!

(И при най-малкото нарушение да се изисква строго наказание, публично порицание, глоба, съд без право на откуп и обжалване, връщане на средства, отнемане на права и забрана на дейност в държавно-обществената сфера.)

Т.е. трябва да пренастроим мислите си на съвършено нов, по-висш морален стадий на разсъдък и възприятия в отношенията си.

Без такава, вътрешно-субективна пренагласа, забранили конституционно със закон и най-малкото вмешателството на личните аматьорски увлечения, интереси, убеждения и пристрастност, в Държавно професионалните дела, няма да можем да разчитаме на професионални резултати в обществената дейност, а камо ли да постигнем успех, в поставените цели за щастие!

Диалектиката на социалните отношения ни доказа и още нещо, че:

Ако всичките парламент-пререкатели със субсидирани места в Народното събрание, преди да влязат в него_, не се отърсят напълно_ от опонент-идеологическата си безприемствена настървеност един към друг и ако не заработят не-„котерийно“ за себе си и не-„котерийно“ за аматьорската полит-сбирка, в която вербувано членуват, а заработят всеотдайно и сериозно единствено за народ и Родина, то няма да може, да отговорят на Народното желание за „Модерна и просперираща България“!

Защото в момента, чрез междугрупните (култ-партийни, култ-религиозни и култ етнически) поборства, пререкания, обиди, и липсващата узаконена „приемственост в убежденията“, сме допуснали многотарятно числения превес на посредствеността да взема мажоритарното решение за „псевдокреативно“, като с това демонстрираме и поддържаме западно парламентарна дискриминация срещу човека.

Тези остарели с миналия век отношения суспендират искрите на индивидуалния талант и далновидността на креативните решения, на индивида, пречейки и на „приемствеността“ в професионалните отношения в Държава.

Безприемствеността и поборствата, създадени въз основа на личния култов конфликт са и най-главната причина за всичките трагедии и нещастия, сполетели и сполитащи Човечеството в момента.

Единна форма на мислене, единна форма на вяра и единна форма на произход, никога не може да се постигне, защото природата ни е създала, да сме различни.

Чрез новия закон за „приемственост“ в отношения без полит-идеологии, без култ-религии и без култ-етнос, сме длъжни да отстояваме идентичността си без пререкания и без поборства.

И така трябва да бъде!

Но продължаваме ли западно парламентарните поборства, пререкания, обиди и доноси, непригодни не само за българския начин на живот, но и цялото човечество, резултатът ще е само един, нещастие!

Нещастие, заради безприемствеността в отношенията, разединение вместо консолидация, нещастие от отнета свобода, нещастие от кризи, войни, разруха, погром и накрая самоизтребление.

Не на привеса на сивата многотарящина, не аматьорския мажоритет на частните, самосубсидиралите се, култ-групщини, не на мажоритиралото се, посредствено решение в отношенията ни, а единствено решението на разума-талант, седят над човека в процеса на борбата му за оцеляване!

Българският разум в 21 век ни нашепва настойчиво думата „приемственост“ сред трите остарели с миналия век, човешки култови увлечения — (полит-идеологии, религии и етнос), за да има МИР, щастие и прогрес на земята.