Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (3) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Списък на българското родово / племенно сходство

Древни български племена:

българи, динлини, оногури, утигури, кутригури, котраги, унугундури, купи булгар, дучи булгар, орхон булгар, огхондор булгар, чдар булгар, кучи булгар и др.

Древни родственици на българските племена:

саки, кимерийци, маджари, есеги, уйгури, хазари, кумани, авари, скити, царски скити, хуни, сармати, печенеги, алани, буртаси, вурогунди, готи, арийци, траки, славяни.

Съвременни български народностни групи:

българи нуристано-афганци, мизийци, тракийци, шопи, българи помаци, българи власи, българи роми (цигани), българи македонци, българи родопчани, българи унгарци, българи словени, сръбски българи, бесарабски българи, волжки българи, българи башкири, българи чуваши, българи чеченци, българо дегестанци, кабардино балкари, българи тумтайци, българи мишари, кримски българи, българи казаци, българи хайна, българи нукратлийци, българи тептяри, българи астраханци, българи сибирци, българи североосетинци, българи гагаузи, таврийски българи, българи южноосетинци, българи индийци и др. живеещи зад океана.

Така белите петна в историята на човека, където българите са старейшини в живота му с повече подробни факти трябва да бъдат запълнени не само от родолюбци, а от историци професори и учители професионалисти.

Науката както преди, така и сега учи човека, че за да има баланс в живота на планетата (флора и фауна), всичко (живо и неживо) се е появило и ражда неслучайно, а със строго определено предназначение!

Тогава естествено и за човека наравно с въпроса кога възниква и дилемата защо.

С какво предназначение българите сме се появили на тази планета?

(обяснено по-долу)

Защото произходът на живота ни е завещал предназначение от преди повече от 80 века (8,000 г. пр.н.е.). И един от безбройните артефакти, задължаващ ни да следваме това си предназначението, е „Българският календар“.

Поклонниците на „Заратустра“: зара — гледам, тустра / устра — звезда, ра — бог Слънце най-силно са почитали Бога-гръмовержец — Танг-Ра, сродно с името на ведическия Бог на гърма и войната — Танд-Ра.

Възприели тази религия не сляпо, българите бълазги са се възвисили на много по-високо интелектуално ниво от съвременниците, защото първи започнали да търсят причините на природните явления, а не само сляпо поклонничество и мистична суета пред тях.

Първи опознали същността и причините за повечето природни явления, българите се издигнали в културно, интелектуално отношение от съвременниците си и с чувството на гордост.

Като старейшини по произход, са имали и имат моралното право да се нарекат Бо(л)гари — (Бог-Ари, Бог-Ора), т.е. божиите хора (Синове на Бога — Слънце, Богоизбраните)!

Това са не само сегашните потомци, българи — балканци, но и всички българи по света.

Докато останалите народи от Скандинавия до Тарим в Китай и от Сахара до Сибир са били смятани за деца в сравнение с произхода им.

Тази религия постепенно, изменяйки начина на мисленето у българите бълазги, ги научила безпогрешно да предвиждат и предсказват вече някои природни явления като дъжд, буря и градушка, а по-късно оформя и най-важната черта в характера им. Способността — безпогрешно да правят разлика между доброто и злото даже в отношенията си и характера на хората.

Така първо у българите-бълазги се заражда и чувството на справедливост.

Т.е. чувството на отговорност в защита на доброто срещу злото.

Чувството на справедливост, затвърдило се в характера първо у българите, естествено поражда и още една уникална черта в характера им.

Това е способността да намират най-бързото и най-правилно решение на проблемите в отношенията.

Чувството на справедливост в отношенията, способността българите да намират най-бързото и най-правилно решение на проблемите и святото чувство на отговорност пред взетите решения и действия, издигат и утвърждават българина като превъзходен в характера му народ, вожд стратег.

Именно по това време се оформя и историческото предназначение на рода-Българи.

Всички тези факти, включително и най-новите генетически резултати, доказват и причината за изключително голямата численост на българите по света.

Природната интелигентност наравно с добродушие, строга справедливост, предвидливост и изключителна отговорност към съплеменниците и народа, дарява българина и с още едно уникално качество на характера му, липсващо в характера на много други народи и сега.

Това е чувството му на — „пресантиман“^[1], основна черта в характера отличаваща българина от себеподобните, и сега.

Факт, дал голям тласък в идеалните отношения на дедите ни, сплотили и обединили много племена, увеличавайки своята численост и мощ.

Много малко са другите народи, които могат да се похвалят с добродушие и справедливост, а камо ли и с чувството -_пресантиман_, както тогава така и сега.

Най-близки народи до българите с подобен, справедлив и добродушен, характер са славянските и всички близки, по език, бит и култура, техни събратя.

Българите като първи в историята на живота, дарени с таланта да различават доброто от злото, първи осъзнават и причината за постоянната битка в душата на човека.

Този вътре-душевен бунт за победа над злото, затвърдявайки съвсем новите морални устои в характера им, ражда и идеята за създаване на „първите закони — Торе“ в отношенията.

На тяхна основа са писани законите в културите на близкия изток и Юстинияновия и Наполеоновия сборник, които са основата на европейското законодателно право.

Това е бил един от най-ранните преломни моменти в човешката душа, когато светлината на разума и знанието, побеждават мрака на невежеството и липсата на морал.

Именно в този период преди повече от 80 века (8,000 г.) генетически в характера на прабългарите се зараждат и оформят гореспоменатите хуманни чувства, възвисили името българи.

Тези чувства им даряват способност най-точно да различат справедливото от несправедливото, доброто от злото и да намерят най-правилното и точното решение на всички проблеми в отношенията си с други племена.

Този факт е определил и „историческото предназначение на българите“ като народ появил се неслучайно, а народ роден с ясно, точно и отговорно предназначение!

Като неопровержим факт за тези изключителни черти в характера на българите, ще дам един пример от историята ни, неприсвоен от елените летопис, но за жалост все още „бяло петно“ в учебниците ни.

В древната персийска летопис „Джагфар-Торихи“ се разказва за един от великите прабългари на име кан Тимоти / Тимотей, че е покорил и е бил господар на далечния североизток, както и основател на Манджурската империя / Китай.

Той и Савската царица са били брат и сестра от прабългарите-худони на рода Дуло.

Те били изключително добре надарени стратези в отношенията си с други племена.

За тази много важна черта в характера на предците ни говори и легендарната мелодрама между Савската царица и цар Соломон, ревностно пазена от трите религии (Юдаизъм, Ислям и Християнство) неслучайно.

Събитието датира от 1020 г. пр.Хр.^[2]

Савската царица е родена в малко известното царство — Офир, което се е простирало по горното течение на р. Нил, и двата бряга на Червено море.

Жителите на царство Офир са били светлокожи, високи и изключително добродушни. Били известни с производството на масла, благовония и предимно с добива и обработката на скъпоценни камъни, злато, мед, желязо, като са знаели как да произвеждат и бронз. Прославили се като много добри металурзи и търговци.

И арабската летопис споменава името на Савската царица, но разказът за нея е подобен на този от Библията.

Според летописа, царят на семитите Соломон, син на Давид (Сюлейман ебне Доуд / سلیمان ابن دوود) научил за способностите и богатствата на царство Сава, управлявано от царица и почитащо политеизма с главен бог — Слънцето Ра, решава да го завземе.

Соломон изпраща послание, заплашвайки страната с нашествие. Но благодарение на изключително добрия търговски дух и далновидността на царицата, страната е спасена.

Савската царица предприема мирен, дарителски поход до неговия храм и с невиждани за времето дарения от благовонни масла, скъпоценни изделия от камък, злато и сребро успява да предразположи царя и така не се стига до война.

След няколко месеца, прекарани със Соломон, тя се завръща в своето царство и ражда син от него — Менелик I.

Като, в името на спокойното бъдеще, суверенитет и свобода на народа си, тя се решава да смени даже религията си — (политеизъм / многобожие), приемайки семитския — (монотеизъм / еднобожието).

Семитският монотеизъм по това време е изповядвал вяра, единствено в чистотата и морала на човешката душа.

Така Савската царица, потомка на великите прабългари от рода Дуло, става първата българка, приела монотеизма в историята ни. Тя е и първата жена, жертвала себе си в името на народа, за да запази държавата. Създавайки потомство със Соломонидите, последен неин наследник и потомък от тази династия, е етиопският крал — Хайле Селасие I.

Имайки предвид числеността на българите, пръснати из цялата планета, няма религия, в която българи да не вярват!

Целта на този пример е, за да задам и въпроса към сегашните си сънародници:

Кой от съвременните български държавни лидери, които така безотговорно избираме, би се жертвал както предците ни, за съхранение суверенитета и единството на народа и държавата?

Никой за жалост!

Един-единствен, но съвършено различен по същество, кошмарен и позорен случай, остана като петно в историята на балканските българи. Това е гафът, който допуснахме, с нацисткия царски наследник на Симеон Борисов II — Сакскобургготски Симеон, да абдикира короната си за титлата президент, с единствената користна цел — не възстановяване и запазване на държавата, изгубила се сред глобалните промени на прехода в 2001 г, а да доразграби останалите от баща му неоткраднати държавни имущества, (дворци, вили, планини и гори).

Дилемата — кой ще спечели войната между доброто и злото, е повече от актуална сега?

Разбира се, доброто.

От незапомнени времена българите с духа на справедливост са учили човека как да следва доброто, гонейки от себе си злото, лошото.

Търсейки не мистиката, а причините на природните явления и случки, българите са научили човека как да вярва в себе си, в собствените сили, а не в духове, статуетки и мистерии.

Затова българите не са били езичници, както са ни отъждествявали грешно елинската, византийската, а по-късно и гръцката църква.

Изключително високата им култура, знания, боен дух и хуманното чувство на справедливост е допринесло числеността на българите-бълазги да достигнат неимоверни размери, надминали днешен Китай.

Привличайки като магнит доброволно други общи по бит, език и поминък, племена, между които по-голяма част са били славяните.

Научени вече да обяздват коня и със създадените закони и общо знаме (конска опашка), българите утвърждават, макар и йерархично изключително справедлив ред в многоплеменните отношения.

Справедлив, защото всеки член тогава е получавал толкова, колкото е давал в общите дела. Именно въз основа на тази изключителна справедливост и строг социален ред прадедите ни създават и най-силната армия, всявала страх и ужас у всеки противник, заради многочисленост, бързина и сплотен боен дух.

Злото и доброто са човешки възприятия, резултати от човешко поведение.

Природата, животните, самата реалност не са зли, защото не съществува зло извън човека.

Ако се изразим на по-съвременен език, съответстващ на по-задълбочените ни разбирания за природата на човека и човешката психика, можем да заменим понятието зло с липса на морал, „неосъзнатост“, както и с „невежо, примитивно поведение“.

Така, злото е израз на човешката неграмотност, аморалност, неосъзнатост и невежество към себе си. Неща, които прадедите ни са разбрали много рано.

Съвременният човек е подвластен не на демони и нечисти сили, а на собствената си неосъзната и неовладяна първична, „аморална“ природа.

(Този труд е и Молба към всеки един историк и културен деец — българин, за безпристрастно редактиране на учебниците ни по История! Като обезателно темата „предназначение“ не само историческото (което обяснявам по-долу), а съвременното ни „предназначение“ да остане открита дилема за размисъл, на младите поколения!)

Защото хората сами градят историята си.

А историята на човека, както и животът са безсмъртни.

Историята ни като старейшини е доказана и ясна, а човешкият живот върви и новите предназначения като българи, тепърва ни задължават.

Всеизвестно е, че българите сме отъпкали най-дългият „човешки път“ на планетата, от Памир чак до Скандинавия, като славен род с най-стара история.

От нас българите — „Бог-Ари“ светът очаква много повече, отколкото досега!

В работата си „Кроватова България и Покръстването на Българите“ проф. Ценов, както и други историци като Кр. Мутафчиев, Ал. Делова, Ст. Цанев и други, обясняват много исторически истини от историята ни.

Между 330 г. и 610 г. предимно траките са тези, които в първите три века от съществуването на източната римската империя, е управлявана предимно от тях.

Траките са изконните наследници на източната римска империя, наречена чак през ХІ-ти век — Византия.

След 610 г. на власт идва не грък, а арменецът Ираклий — приятел на хан Кубрат.

Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ.

Дори и по-късно, на трона в Константинопол седят не гърци, а арменци.

След безбройните исторически доказателства, без да се задълбочавам на тази тема, с гордост мога да кажа, че траките и българите сме един и същ род.

Международното ДНК генно изследване през 70-те г. на миналия век върху човешките Y-хромозоми открива, че българите са най-древният народ, населил Европа.

„Този уникален хаплотип (Y-генна комбинация — Б.р.) се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, биолог от Националната генетична лаборатория в София.

Кръвни проби от същите Y-хромозоми доказват и факта, че много по-късно славянски народи се обособяват в групата на „източна Европа“. В нея са; руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, унгарци, сърби, македонци, църногорци, хървати и изненадващо латвийци и литовци!

БЪЛГАРИТЕ сме единственият народ на земята, който има законно и морално право да се нарича (Богари, Бог-Ари, Бог-Ора), т.е. Божиите-хора, (Синовете на Бога, Синовете Божии, Синовете на Слънцето, Богоизбраните) — богоносци, а всички останали народи от Бритдауния до Тарим в Китай и от Сахара до Сибир, са ни деца!

Древната религия на нашите прадеди е била Зороастра; зоро — зората / астра — звезда, т.е. Заратустра (за която споменах по-горе):

Религия, която учи човек да познава доброто и да се пази от злото. Това е религията, в която доброто и злото са в постоянна битка.

Кой ще спечели войната — доброто или злото?

Разбира се, доброто.

И тук се питам; защо живеем в момента без суверенитет?

Прадедите са ни учили винаги, следвайки доброто, да гоним от себе си злините, лошото.

Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5,508 пр.Хр. и с 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския.

През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.

Учените са поразени, от гениалното решение на математическата задача с числото 365.

Българският календар е по-точен от Григорианския календар, и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар.

С 12-годишния си цикъл, българският календар е и първоизточникът на китайския календар.

Прото- и прабългарите, нашите предци, са оставили в Европа много доказателства, че са съществували от древни времена. Българите не са изчезнали и не са претопени, а винаги и навсякъде, където са се установявали, са давали български имена. Районите, градовете, селата, реките и езерата, низините и планините, всички те носят български древни имена, запазили се и до днес.

Истината е, че няма нито един друг народ, освен българския, който може да се похвали с толкова много синоними на своето народностно име, а това определено говори, че българите наистина сме най-древният народ на земята, както е казал през XV век и византийският книжовник Лао̀ник Халкокондйл — (Λαόνικος Χαλκοκονδύλης) от Атина, роден ок. 1423 г. и умира през 1490 г. Малкото му име произлиза от гръцките думи λαός (народ, хора) и νικᾶν (побеждаващ).

Официалните ни учебници по история не разказват и за факта, че един от великите прабългарски вождове на многобройния български род худони (1126 г.. — 1104 пр.н.е.), се е казвал Набу Кудури Уцур I, т.е. Навуходоносор I.

Той е и наследникът на IV-та Вавилонска династия на худоните.

Худоните са част от прото-тракйските пелазги / бълазги, предци на траките — (едони), които водят своя произход от владетеля на южното вавилонско царство в Месопотамия.

Говори се, че и прабългарският род ДУЛО е произлязъл от тях, много по-късно мигрирал към средна Азия, Памир и Хиндокуш в Афганистан до днешен Китай.

Всъщност худоните са били преселници — кимерийци, създали множество малки държави в Северна Месопотамия и Древна Сирия, а после и с названието хурити (тракийци) създали градовете държави, Мари и Митани (Северна Сирия и Югоизточна Анатолия в периода 1500–1300 г. пр.н.е.).

В названието им представката „ху“ е символ на сила и могъщество.

Основателите на Вавилон са еламите — (прадедите на персите), но превзета цяла Вавилония от шумерите, — Набу Кудури Уцур I от прабългарския род Дуло, остава в историческите летописи с името Навуходоносор I.

(Арабски легенди говорят, че кралица Сава е майка на Навуходоносор I!)

И след връзката и с крал Соломон, се ражда първородният й син — Навуходоносор I / Набу Кудури Уцур, който по-късно разрушава Ерусалим.

Попаднали под владението на българите, начело с Навуходоносор I, Месопотамия и Левантата са включвали териториите на праисторическа Сирия и праисторическа Палестина, които са заемали сегашните територии на Египет, Ливан, Израел, Сирия, Ирак, югоизточна Турция, югозападен Иран и северозападна Йордания.

Тази територия е изглеждала на картата като полумесец и понеже е била изключително плодородна на времето, са я наричали „плодородният полумесец“.

Тя се смята за първия от центровете, където в епохата на неолита се появява земеделие и животновъдство.

От това място българите учат света как се обяздва коня, как се опитомява и ползва домашен добитък в поминъка, как да обработва почвата и как се използват уредите на труда.

Това е и мястото, където протобългарите — бълазги създават най-старите закони на света и първия металодобив с висока технологична обработка на злато, мед и желязо.

Безспорно е доказано, че „пеласгите“ са коренните жители на мезолитните Балкани.

Големият наш революционер Георги Раковски, който е бил много добър историк и филолог, каза: Племето, описано в старите летописи под името „пеласги“ са „протракийските бълъзги“, т.е. „прото-българи“.

Гръцките летописци, поради липса на буквата „б“ са писали думата с „п“, те нямат и буквата „ъ“ в азбуката си^[3].

Така че правилното праисторическо название на протобалканските пеласги е — „бъласги“, т.е. „българи“.

Мнозина съвременни наши историци споделят мнението на Раковски.

Херодот определя пеласгите като тракийско племе, възпято и от Омир в „Илиада“.

От IV до І хилядолетие преди Христа повече от 10% от населението на планетата е живяло там.

Заедно с долината на река Нил (Древен Египет) „плодородният полумесец“ е и люлката на съвременната европейска цивилизация, в чийто център българите-бълазги със своята природна, интелектуална надареност, са били най-многолюдното и най културно възвишеното население в региона.

Там българите-бълазги сътворяват „Прабългарския календар“.