Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (11) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Грешките

Никой, не е застрахован от грешки. Те са ни субективно присъщи. Те са човешката ни идентичност. От грешките съдим и за степента на талантите сред нас.

От грешките се учим, те са и стимулът на новото търсене и новите начини на живот.

Но за да бъдат грешките ни сведени до минимум, предимно в социалните и държавно ръководни отношения, ще кажа, че в това има голяма заслуга методът на:

René Descartes /1596-1650/ Рене Декарт / Философ

На какво ни учи този метод?

Първо, при нужда от конкретно и логично вземане на решение за обществени проблеми трябва обезателно да освободим ума си от лични чувства, лични увлечения и лични предразсъдъци и да приложим единствено лоялните си знанията на поста.

Второ, да подредим и следваме логически а не урбулешки, мислите си.

Трето, да разделим и степенуваме задачите — трудностите за решение, на възможно най-малки части.

Четвърто, да преразгледаме и пресметнем всяка една част от трудността, за да не се пропусне някой важен елемент.

Пето, следвайки логиката, да пристъпим лоялно, т.е. добросъвестно без всякакви котерийни скрупули към решаването на задачите, следвайки от най-простите към най-сложните.

Продължим ли да мешаме субективните си, култ-групирани, идеолого-политически, религиозни и етнически увлечения в държавния сектор на отношения, никога няма да можем правилно да решим проблемите от общосоциален и личен характер.

Защо ще цитирам:

Blaise Pascal /19 юни 1623 — 19 август 1662/ Блез Паскал / математик, който каза гениалната и умишлено скривана от политиците мисъл:

„Ако геометрията се противопоставяше на чувствата ни така, както Политиката, то ние хората не бихме могли да разсъждаваме добре“.

Кои са тези Държавници, които, преди да одобрят една нова данъчна система или едно ново увеличение на цените, не пресмятат какво ще им донесе това?

Няма такива.

Така например е и със свободните професии.

Представете си един лекар-знахар, който „лекува“ по изградени от него лечебни методи, които му носят печалба.

Да предположим, че изведнъж тези методи на лечение се окажат лъжливи.

Смятате ли, че този „лекар“ ще се откаже от мисълта и практиката си, даже и след доказани аргументи на възражение? Не, разбира се.

Още по-убедителен е и примерът с политическата доктрина на Шатобриан и крал Людвиг XVIII.

Няма гаранция срещу чувството, подвело човека към любов, омраза или грешни действия, защото и разумът подпомага с оправдаващи основания безумието на лошите постъпки.

Всичко това, което е в унисон и съгласие с чувствата ни, изглежда „правилно и точно“, а това, което е в противоречие с личните чувства и убеждения, ни ВБЕСЯВА.

Ето защо условията, на които трябва да отговаря всеки един избран за държавен пост служител, трябва да са много строго регламентирани със строга и висока отговорност при изпълнение и нарушение без оглед на състояние, позиция и ранг!

Всеки един държавен служител без оглед на състояние, позиция и ранг трябва да отговаря строго за служебни нарушения и грешки (даже най-малки), без имунитетна защита срещу съдимост и възмездия.

Именно тази имунитет-защита срещу нарушения сред държавните служители, поддържа не само котерийността и корупцията, но поддържа разслоението и престъпността в държавата. Като за това допринасят условието ОТКУП-ко търговия със закона, с цел бягство от възмездия.

Напротив, именно държавните служители трябва да бъдат много по-строго наказвани и съдебно отговорни при нарушение без всякакъв съдебен имунитет в сравнение с обикновения нарушител не на държавна длъжност. По такъв начин ще може да редуцираме и се преборим с котерийността, корупцията и всякакви други злоумишления и престъпления.

Всичко това изисква и даже ни заставя, много по-компетентно, внимателно и трезво да избираме членовете за всеки един държавен пост!

Да избираме изключително предани на народа таланти-родолюбци с доказан висок морал, честност, отговорност и себеотрицателност в работата си, единствено за Народ и Държава.

Много успешен е René Descartes-овият метод-проверка, намерил проява сред неговото поколение учени, където успя да извиси развитието на математиката, физиката, астрономията и механиката на по-висок уровен.

Но не може да се каже, че неговият метод-проверка е приложим в решаването на най-острите социално субективни проблеми на съвремието ни!

Жалки ще останат социално субективните противоборства на троичните безприемствени отношения между опонентите в (идеолого-политическата, религиозната и етническата) сфери на безприемствения Пазарно-икономически живот в 21 в. ако Човек морално и духовно не израсне и своевременно не се осъзнае.

Като пример се питам:

С какво право БАНКстер политическите интереси в €вро-конгломерата, налагат икономически санкции, рестрикции и ултиматуми, а говорят за съюз и демокрация?

Заради урбулешки замислените и приложени санкции в момента, западът доведе света до ръба на нова световна, продоволствена и енергийна криза, сравнима с Голямата депресия от 1929–1939 г.

Заради същата причина западът се яви и като санкционен-терорист, поддържащ и въоръжаващ неонацизма в Евроконгломерата. А задокеанските кукловоди станаха и дипломатически терористи, забранили културата и отрекли общуването с цели държави.

С какво право NATO-вският милитаризъм санкционира държави, разработващи собствен атом, а сам той дрънка оръжие и бомби безнаказано по петролните находища в света?