Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (35) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Приложение — Б
Равносметката — приложение към Необруленото историческо предназначение на българския дух

„Човек се лута, заблуден сред създадения от него земен хаос, и търси вода, покой и спасение сред космическия хаос!“

Енчев, И. /20 век след Христа/

Устремен към промяна на неудовлетвореното си битие, българинът достига своята еманация чрез духовна борба за запазване историческата истина, на произхода и суверенитета си.

Известният български писател и публицист Христо Буковски запита в един от трудовете си:

„Защо сме единствените, без национална доктрина?“

Това за нас българите е не само точен, но и жесток въпрос, с който авторът има пълното право да запита. Но ми се иска да заменя двете военни думи, „национал и доктрина“, с по-приемливите — „държавна платформа“.

Тук възникна и въпросът, знаем ли ние и нашите културно-просветни учреждения, колко са държавите по света с обявена, държавна платформа на развитие?

Въпросът остава отворен.

Действително не че българите нямаме, а не сме публикували „историческото си предназначение“, наследено от дедите ни.

А още по-срамното е, че и не учим младото си поколение на това.

• Вярвам, че този труд с названието си: „Необруленото историческо предназначение на българския дух“, ще стане основа на „Държавната платформа“ за развитие не само на нас българите, но и за човечеството с призива към всеки един, да пази историята си и следва историческото си предназначение.

Г-н Буковски пише:

• Гърците имат национална доктрина още от 1829 г. наречена — „Мегали идея“.

• Сърбите също имат от 1844 г. наречена — „Начертанието“, която е била даже актуализирана в края на миналия век, като „Меморандум“.

• Хърватската също е от XIX в.

• Албанците, макар и без държава до XX в. имат от 1910 г. своя „Велика илирия“, която бе актуализирана през 1998 г. като „Велика Албания“.

• Турците също имат от 1925 г. озаглавена с пожеланието „Мир в страната, мир със света“, въпреки че не я спазват.

А будните българи питаме:

• Защо никой от многобройните ни професори, академици, декани и титуляри със за-Слуги не си задават въпроса, къде е и каква е българската ни „държавна платформа“, даже и с името доктрина? Не!

• Защото държавната платформа като план и път за развитие е обединяващият и консолидиращ фактор на народа в Държавата.

По време на турското робство се жертвахме за „Чиста и свята Република“!

През царско време се клехме в царя!

По времето на „Тоталитаризма“ градяхме „социализъм“ в НРБ!

А какво градим и за кого работим и живеем българите сега?

Време е да разберем, че природният инстинкт на живота (в случая за хората), независимо от числеността, всяка една етническа общност, група, род или племе защитава, макар и агресивно чрез борба за свобода своята идентичност, за да не бъде асимилирана и унищожена.

Както всяко живо същество, така и човешкият род е създаден от природата, не е калъп-еднакво, а съвършено различно (и в мироглед, и вяра, и етнически природно) същество със своите природни: бит, култура, и народни обичаи.

По този начин природата пази баланса на живота, на Планетата Земя.

Ето защо съвременният прогрес на отношения ни заставя да се замислим сериозно пред дилемата:

• Докога и още колко човечеството ще противостои безприемствено и даже озверено срещу природно дарените му разлики в мироглед, вяра и произход-етнос?

• Не всички сме на ясно за причината и целите на произхода си.

Ето тези два фактора и с липсата на морал са основните причини, за недобрите ни, даже жалки, обществени отношения.

А човек, за да има добри обноски, докато морално узрее, трябва да има узаконена приемственост в отношенията му!

• Узрее ли човек морално, чак тогава ще разбере, че безприемствените пререкания, ненавист и поборства срещу разликите, сред природните му (идеологически мирогледни, религиозни и етнически) — увлечения, са жестоките съдии на действията му срещу самите него.

Най-жестокото и необяснимо явление остава факторът на етническата безприемственост сред обществата.

Т.е. човек не приема факта, че природата го е създала не по един калъп, а коренно различно уникален, както всяко друго живо същество.

Иначе няма да има баланс в живота на Планетата.

• Поради тази безприемственост и озвереност, сред трите по-горе казани лични увлечения, не утихват войните и конфликтите в глобален мащаб.

• Поради тази жестока безприемственост сред личните увлечения не стихват не само физическите, парламент-поборства, но и словесните обидни нападки сред социалния живот на хората.

• Поради тази безприемственост сред личните увлечения народите живеят парламентарно деконсолидирани, разцепени на групи, течения и секти, мечтаейки за истинска демокрация, разбирателство, прогрес и щастие.

• Всички мечтаем за свят без войни, но не разбираме, че затова преди всичко трябва да израснем приемствено-морално.

А тъй като това не може да постигнем веднага, трябват ни нови, социални закони, построени въз основата на закона — „приемственост“.

Който не значи примирение или толерантност. Думи, с които умишлено се спекулира.

„Приемственост“, това не значи примирение, а морално право на осъзнаване и приемане на всичко, различно от и около нас.

• Трябва перестройка на законите в Конституцията, а не на пазара, както горбачёвската перестрой-анархия завлече и нас българите.

Заради недооформения и недоузрял човешки морал, на първо време ни трябват няколко независещи от властта поправки в Конституцията, които жестоко, но справедливо да забранят и най-малкия опит за намеса на личните, групирани и субективно троични (идеологически, религиозни и етнически) увлечения, в общодържавните, професионални дела.

Народът, за да оцелее, е длъжен да отстоява суверенитета си и консолидирано да пази идентичността си.

Балканска България в момента е тотално деконсолидирана, без суверенитет и без армия.

За такава ли Родина си дадоха живота, великите Дякона, Ботева и Вапцарова?

Жесток срам и позор е, не само към тях, но и към младото ни поколение, ако оставим всичко това, както е сега. Без суверенитета ни, чужденците се мешат в Държавата ни и личния живот.

• Трябва да се осъзнае, че за да бъде един народ силен, е нужно да стане сплотен / консолидиран. А не на групи, деконсолидирано разцепен и насилствено заставян от чужденци да приема чужди ценности, които не са по душата му, мирогледа му, бит и култура.

В това се крие и разковничето на нещастието и несгодите както на всеки един субект, така и на цели групи, общности и народи.

• Човек е морално недорасъл, за да приеме, че не е еднокалъпно създаден и това го кара всячески да противоречи на всичко, което не е като него, грешно създадено.

Защото не е морално дорасъл с чувство на приемственост в мироглед, вяра и етнос.

Трябва да се разбере, че за да се избегнат глобалните конфликти и опасността от трета световна война (не дай боже, тя ще да е последна за живота на Планетата), сме длъжни да устроим социалните си отношения въз основа на консолидация, т.е. сплотеност и законна приемственост, а не конфронтация.

• Приемственост, сред трите сфери на конфронтация; идеологическа, религиозна и етнос.

• А безприемствеността на етническа основа да бъде най-жестоко съдена като държавната измяна поради дискриминация срещу човека!

В думата приемственост в отношенията ни са синтезирани огромен брой важни стъпки за постигане на истинския Мир и благоденствие за цялото човечество.

• Приемственост преди всичко значи по-висока степен на морал, с приемане разликите на живота в природата, а не жестокото противостоене и отхвърляне.

В момента живеем в агресивен свят, създаден от самите нас погрешно, а искаме Мир, щастие и благоденствие.

Не може да постигнем това в свят с:

Грешна политическа ситуация.

Грешна религиозна ситуация.

Грешна етническа ситуация.

Грешна иконом-ситуация.

Грешна социална ситуация.

Грешна между народ-ситуация.

Грешна военна ситуация.

Грешна пазар-ситуация.

Грешна енергийна ситуация.

• Всеизвестно е, че всичко, сътворено в света от човека, е благодарение на творческата му мисъл. От това следва и заключението, че мисълта е разковничето за битието ни, т.е. за стандарта на живота ни.

• Този факт подсказва, че сегашните условия на живот са плод, единствено на субективната ни несъзнателност.

Затова никого, освен себе си, не трябва да виним.

А веднага след изборно, почваме да виним ново избраните от нас. Защо?

Погледнато глобално, по пътя на разума човек все още не може ясно да формулира и даже интуитивно, не може да дефинира какво искат сърцето и душата му, защото са затворени в микроматриалното, его — АЗ!

За да се чувства по-уверен и силен, устоявайки на безпощадната конкуренция в живота си, човек търси начини да се групира, вярвайки заблудено на спасението, в силата на мнозинството, а не в идеята за качество на индивида-талант.

Човек не осъзнава факта, че мнозинството в социалната сфера на отношения не го прави по-силен, защото мнозинството е временно увлечение на страсти с посредствен, а не креативен коефициент на лоялност във взетите решения за действие.

И сред такива условия на безприемственост човек се бори сред конкуренцията за лично оцеляване или оцеляване на групата, в която членува. Но не и борба за креативна, обществена работа.

Тази е основната причина и на троичната; (идеологическа, религиозна и етническа) деконсолидация сред народа.

А деконсолидация — това значи разцепление единството на народа в държавата. Т.е. слабост, нелоялност и лесен контрол.

Например: Народното събрание, превърнато западно папагалски в парламент, е гнездо на безприемствени (идеологически, религиозни и етнически), поборства и свади, на лични и частни проблеми, но не и сериозно място за решения на държавни задачи.

Така също и: ЦИК: (Централна избирателна комисия) не само у нас, а и в повечето държави е най-големият разцепник на Народното единство.

Българите зашлевихме прозвището (Център за Идеологическа Конфронтация), вследствие на безотговорността и че записва предизборно кой да е, единствено въз основа на съмнително събран или купен брой подписи. Без да изисква най-важното от всеки един предизборен кандидат или група, които регистрира, а именно:

„План-платформа за обединение“ на българския многоетнос, който е безприемствено и умишлено разединен и конфронтиран.

Нека не си кривим душите, въобразявайки си химерно, че една малка прослойка сред увлеченията ни, от това насипно — (ГЕРБ, БСП, ОП, ДПС, ВОЛЯ, АТАКА, БЗНС, ДСБ, ВМРО, ЗПБ, ПБС-д, РЗС, СДС, ЗНС и мн. др.) състояние би могла някога да ни обедини. Така че всички да приемем без пререкания природните си идеологически и други разлики.

А най-срамното и жестокото е фактът, че за по-лесен контрол и подчинение, олигарх капитализмът е разпокъсал не само нас българите, но и цялото човечество да се мрази и ненавижда, даже с оръжие в ръце!

Галената дума — „олигархия“ е „прякорът“ — прозвище на състоянието капитализъм.

Защото целта на Олигарх-Капитализма е една — „разделя и колонизирай / владей“.

Осъзнай се, Българийо!

Българите със своя мултинационален етнос, за да променим не само себе си, но и да сме пример за промяна на света, се нуждаем от нови, вън-властни, конституционно приети закони. И чак след това да пристъпим към обединението ни като „Българска федерация“, обединявайки се всички, и македонци, и сърби, и кабардинци.

Светът няма да изчезне от многото жилци, а от многото злодеи — котерийци.

Енчев, И. /20 век след Христа/

От грешно разбраната разлика между работа (за заплата) и държавна служба (не за печалба) в името на народ и родина, с липсата на строг закон против държавните нарушения, човек е допуснал котерийността^[1], корена на корупцията в държавата!

Не може и няма да има демокрация, а камо ли и истински съюз, в условия на котерийност, санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи, сред държави-членки с потъпкан и евроограбен суверенитет!

Не може и няма да има демокрация и суверенитет, докато под натиска на чужденци, Брюксел-тоталитарно, се налагат: чужди на бита, културата и законите ни ценности, че и смяна даже на паричната ни единица.

А за срам като потомци на Дякона, Ботева и Вапцарова сме заставени да не признаваме новоосвободилите се от неонацизма републики: Северна и Южна Осетия, Нагорни-Карабах, Луганск, Донецк, Сръбско Косово и Крим.

И €вро-марионетно поддържаме неонацистките режими в: Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна!

Осъзнай се, Българийо!

Ако не върнем Еврооткраднатия суверенитет на България, младото ни поколение няма да има Родина и Отечество!

„Демокрацията“ не значи сЛободия!

Къде въобще има демокрация на Планетата в момента?

Никъде!

Диалектиката на човешкия, мултиполярен жизнен опит, ни налага нов морално възвишен стандарт, на социално приемствени отношения!

• Нека този стандарт стане движещ закон в държавната ни платформа за развитие и маяк по пътя на човешкия прогрес.

• Българите настояваме, за да се прекрати веднъж завинаги човешката идеологическа, религиозна и етническа ненавист, в резултат на чиято безприемственост са войните, дискриминациите и неспирните пререкания в света:

Спешно всяка една, прогресивно мислеща, държава трябва да се хване не за оръжие, а да предприеме следното:

„Деполитизация“ на социалните отношения!

Т.е. строго узаконено разграничаване (но не забрана на съществуване) на личния култов фактор-увлечения (идеологически, религиозни и етнически) от общосоциалните държавни интереси! Т.е. строг закон, забраняващ вмешателството на групирания личен, култов фактор-увлечение (в случая — политика, религия и етнос) в държавните отношения! Също така деполитизация и на изборите за държавно ръководство.

„Приемственост“, т.е. пълна забрана на пререканията сред личните, груп-култови фактори-увлечения!

България като много етническа държава, за да гарантира щастието и просперитета на народа си, трябва Конституционно да узакони втория по юриспрудентност и важност закон за „приемственост“, т.е. строга забрана на пререканията сред личните (по-горе казани), аматьорски, груп-увлечения, и с това да забраним човешката дискриминация!

(Същият закон трябва строго да забрани и откритите масмедийни предавания и ретранслации на нецензурни и безприемствени свади, поборства и парламент-обидни пререкания, между култ-групираните ни субективно частни увлечения като фактори на „човешка дискриминация“, а нарушителите да бъдат строго съдебно наказвани!)

Така, чрез узаконена юриспрудентност, на „деполитизация“ и „приемственост“ на вътре-държавните ни отношения, да дадем пример за новите вън-държавни, мирни отношения, показвайки съвременния морално възвишен, българския безкръвен начин за прекратяване на военните конфликти по света.

Просперирайки с тези основни промени у нас, да покажем на света, че историческото ни предназначение не е обрулено, а е новият маяк, в правилния жизнен път, на човечеството.

Българинът по природа не се ражда, за да бъде влачен без суверенитет, по грешните течения и вихри на живота, налаган от чужденци.

Разрешете да повторя още нещо, обяснено в основния труд, а именно:

• Понеже членството на всеки един от нас в троичните ни групи-увлечения, споменати вече няколко пъти, става предимно доброволно. Всеки сам за себе си избира на коя сбирка да фанатизира, или в кой бог да вярва, всички те, без оглед на идеологически и религиозни различия, са аматьорски сбирки.

• Които сбирки, колкото и да се мъчим, аматьорщината си не можем да превърнем в професионализъм.

Времето и историята ни доказаха, че не може да постигнем мир, благоденствие и прогрес с държавно управление, основано и ръководено от една аматьорска сбирка.

Неспирно бореща се сред опонентната жестока борба за оцеляване.

Ето защо времето за ръководство на полит-идеологическите, религиозните и етнос-аматьорски сбирки отмина с миналия 20 век.

• Българите богоносци, ако искаме да оцелеем, сме длъжни да върнем и запазим държавния си суверенитет, приемствено консолидирани, а не разцепени на груп-лични увлечения.

• Защото е престъпление да се стреми и за ръководни длъжности в международни организации, като Бокова и Сталина в_: UN & UN€SCO, World Bank, €C_ и др. не знаейки собственото си историческо предназначение, а камо ли да знаем и историческото предназначение на всички държави-членки!

С какво да започнем?

Първото най-важно условие е човек морално да израсне, осъзнавайки, че настана момент за забрана вмешателството на субективните му групирани увлечения в общосоциалните, професионални дела на Държавата!

Т.е. „деполитизация“ на отношенията въз основа на закона „приемственост“.

Второто също важно условие е деполитизация на изборите за Държавно ръководство!

Т.е. нов закон за избор на Държавно ръководни кадри, единствено въз основа на талантите за пост чрез издържан следизборен Държавен изпит за лоялност!

В общ принцип изборната кампания и гласуване да останат същите, но назначаването на Държавна длъжност да стане обезателно чрез издържан Държавен изпит.

Т.е. да бъдат назначени на държавна служба единствено успешно издържалите следизборния Държавен изпит за лоялност на поста, за всеки новоизбран кандидат.

Без оглед на изборно мнозинство, ранг и позиция, смятано от портиера до Президента.

• Защото мнозинството не определя креативния коефициент в решенията, а единствено средния коефициент, даже в повечето случаи мнозинството определя негативен коефициент в решенията си.

• Ето защо: без горе изложените условия, не може и дума да става за морален прогрес и промяна в Конституцията.

• Тази част оставам отворена за компетентната аудитория, юристи-специалисти и всички родолюбци.

• Понеже българите с историческото ни призвание сме логическият движещ фактор и маяк в правилния, жизнен път на живота на Земята, желанието ми е всичко да започне като пример от България, а не от чужбина!

Показвайки съвременния морално възвишен, български безкръвен начин, за прекратяване и на военните конфликти по света.

Предложение:

Понеже прогресивната българска общественост намира, че войната между Изтока и Запада вече не е „студена“, а горещо-„нажежена“, предлага следното:

(Под думата война нека се приема общата световна ситуация (политическа, икономическа религиозна и военна) на Планетата)

България, за да си възвърне хуманното лидерство, исторически наследено от прадедите и като маяк на правилния жизнен път е длъжна да обяви курс на пълен НЕУТРАЛИТЕТ и дипломатически изход от €С и OTAN-сбирки.

Да откаже членството си и поддръжката на престъпните санкции, като привика двете страни /изтока + запада/ на дискусия за прекратяване на дипломатическия терор, наложен от запад.

Сега е идеалният момент за действие, който Българското ръководство трябва да разбере и приложи за връщане на ограбения ни суверенитет и покаже мирния път на човешкото развитие, без оръжие.

Сега е моментът да покажем на света историческото ни предназначение, ако искаме да оцелеем сред съвременните терор-санкционни отношения.

Никаква полза няма никой от OTAN-ци и от €С-овци, освен безвизова сЛободия, спекулирайки с привидна свобода и дезинформация.

Тези две агресивни сбирщини са обречени на пълен провал заради глобално тоталитарната и Брюксел-центристка политика, на хегемония, а не равноправно сътрудничество. Повлекли грешно и нас българите,

Най-старата общност на Планетата.

В заключение като цел на този труд ми се ще да кажа, че ако Човечеството действително сериозно мисли за прогрес и бъдеще на съществуванието си, е длъжно да разграничи всичките форми на влияние на личните човешки (с малко „ч“), субективни фактори като: (идеологии, религии и етнос) увлечения и интереси от общосоциалните сфери на отношения!

Иначе друг изход от войните и проблемите няма засега!

Това не значи а-политичност! Това не значи и атеизъм!

Не!

Това значи ПРОГРЕС в мултипроизхода ни, за Мирно развитие и решаване на социалните проблеми, чрез строго узаконена ПРИЕМСТВЕНОСТ на трите субективни: (идеологии, религии и етнос) увлечения, а не борба, алчност, ненавист, лъжа и терор, сред които Човечеството вегитира в момента.