Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (23) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

„ПРИЕМСТВЕНОСТ“ — основа на Народната консолидация и деполитизация на всички отношения

„Ние сме уникалното събитие, което залутано блуждае и пропуска, защото търсим в погрешна посока.“

Шърли Маклейн

За по-успешното прилагане и пълна ефективност на промените, завладели и България в края на миналия век, и като пример за гаранция на Мира в света, преди въвличането на България в €вро-членство се наложи да направим вътре-държавната, консолидирала Народа реформа. За жалост това, което не бе направено!

Т.е. не приложихме нови социални отношения, изградени въз основа на консолидация чрез закона за Приемственост.

Защото е необходима пълна КОНСОЛИДАЦИЯ и единство на Народа в държавата, за да се съхранят националната идентичност и Държавен суверенитет!

А не Народна ДЕКОНСОЛИДАЦИЯ и парламент — поборнически, социален живот, както е в момента!

Защото, без закона Приемственост, приет конституционно от всяка една Еврочленка, няма как да градим Мирни / приемствени отношения не само вътре в държавата, но и в международните ни отношения.

Без закона Приемственост няма как да се гарантира истински Мир без войни в света и щастие на народа.

Диалектиката на живота налага чрез закона за Приемственост морално да осъзнаем, разберем и се примирим с всички разлики от всички сфери в обществото, запазвайки Мира сред нас!

Но Приемственост, не значи примирение или търпимост, а възвишено морално чувство на осъзнато и разбрано съгласие с всички човешки, природно наследени разлики.

Видоизменящи се разлики вследствие на субективно идентичния ни и природно индивидуален произход.

С приемането и конституционното утвърждаване на закона Приемственост, т.е. забранил веднъж завинаги намесата в държавните дела на трите лични, култ-групирани увлечения като: полит-идеологии, култ-религии и култ-етнос, деконсолидиращи народа, ще бъде гарантирана безкръвната деполитизация на отношенията ни.

Както едновременно ще гарантираме и съществуването на тези 3 лични култ-групирани увлечения, защото са основа на субективната ни идентичност.

Няма никой право да забранява съществуването им!

Със закона Приемственост, забранил веднъж завинаги, единствено намесата на трите увлечения в държавните дела, ще поставим основата на новите деполитизирано професионални отношения, отхвърляйки старата западна, политизираща аматьорщина на парламент-поборни отношения.

Ефектът и ползата от Приемствеността, това е моралното, възвишено чувство, „спящо“ вътре в съвестта на всеки един от нас, което трябва да събудим, забраняващо намесата на личния, култов-__интерес__, в общодържавната сфера на отношения.

Законът за Приемствеността като ключов фактор на морална промяна, налага Българският Нов жизнен формат да се започне с Конституционното ревизиране и допълване на законите в Държавата.

Защото е немислимо в системата на Държавна-котерийност и корупция да се дава имунитет на държавни кариеристи, закононарушители, субсидирано неизпълнили предизборни обещания и нелоялни за поста индивиди!

Не мислимо е също така да търгуваме ОТКУП — продажно със законите си, където заможният рецидивист ОТКУП-ва възмездието си и е на свобода, а не заможният престъпник търка наровете „като поп“ в затвора, както гласи поговорката.

Поради факта, че, народът гласува доверие на държавните служители, депутати и правителствени администратори, именно всички те трябва да са без имунитет, най-строго отговорни пред народ, и най-строго наказвани при нарушено и изгубено доверие, както и при най-малки нарушения и неизпълнение на държавните си задължения.

При открити нарушения и неизпълнения на задълженията и обещанията от страна на държавните служители, да бъдат много по-строго наказани и съдени, а не „имунитет“-несъдими и ОТКУП-продажно освобождавани от длъжност и възмездие!

Понеже западно глобалната перестрой-реформа не започна с добра социална, архитектурно планирана последователност, отделно за всяка една Държава, някои критици я нарекоха много точно социално корозивна реформа, а някои я нарекоха даже Горби-перестрой-анархия.

(„Corrosive Reforms: Failing the Social System in Eastern Europe“ / By Carl Warren Afford, Geneva Public Services International, Ferney-Voltaire / 1991)

Как в момента и с какви общонародни нормативни форми, €вро-конгломератът би могъл да гарантира Мир, демокрация и свобода в новообединеното общество в международен аспект, когато нито една васална държава-членка в него, не е направила и стъпка напред в прогреса към приемствеността вътре-държавно, между трите по-горе упоменати субективни разлики.

Еврототалитаристите от Брюксел не работят за мир и прогрес в конгломерата, а единствено мислят какви нови санкции и фобии да наложат суицидно.

Не се ли гарантира законно разграничение на професионално държавните отношения от личните, култово групирани, аматьорски увлечения, не можем да гарантираме мирни, вътрешни отношения, камо ли и мирен съюз, международно!

Защо?

Защото се започна с икономическата реформа преди идеологическата просветна такава, и то с толкова бързи темпове, че съзнанието на Човека не беше в състояние да следва, а камо ли да осъзнае и се пренагласи мисловно с хода темпото, на това историческо глобално събитие.

Моралната промяна в човешкия мироглед и съзнание е много по-необходима и важна като първа стъпка на реформата, преди икономическия маратон-промяна както за успеха на процеса, така и за добрия му и ефективен край.

Факт е, че старите форми на полит-обществено устройство в държавите, със субективни култ-увлечения, поставиха и държат човека в състояние на „хипноза“.

Хипноза, вследствие на несъзнателната групирана и безприемствена конфронтация на различията в личните ни култ-идеологически увлечения, която държи поляризиран и неспокоен живота ни.

Не може да се очаква и търси нова по-прогресивна форма на обединен, обществено-международен живот, свободни и Мирни, демократични отношения, а камо ли и съюз, когато все още всичко в Държавите се крепи на конфронтация между стари култ-увлечения, кретащи на базата на безприемственост в отношенията ни.

Времето само ни показа доста осезателно, че личният култов безприемствен-фактор, отживя с 20 век, като старо, деконсолидирищо вътре-социалните отношения явление.

На основата на личния култов фактор увлечения градяхме и все още градим непрофесионални, а аматьорски, безприемствени отношения на конфликти и войни.

Сега времето на новите вътре- и вън-държавни отношения изисква нова, професионална форма на подход в отношенията, а от там и изводът, че на основа на личния, групиран култов фактор, не може да градим професионални отношения, ето защо се изисква съвършено нов подход и нови форми на отношения.

Това значи нови закони и нова Конституция.

Нова форма на отношения, основани на най-ценното демократично правило: „Приемственост“.