Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (1) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Кратък обзор на сегашното социално положение в България

„’Път’ се ражда тогава, когато ’ХОРА’ го отъпчат!“

Чжуан-цзъй

План-реформа на държавната социална система като гаранция за мира на планетата.

Ново СЪЗНАНИЕ, Морал и Право, гарантиращи КОНСТИТУЦИОННО човешките ценности чрез закона за „ПРИЕМСТВЕНОСТ“ като основа в защита на държавния суверенитет, народно единство, сред вътре-социалните и международни отношения

Уважаеми читатели,

Да се наречеш българин в днешно време е не само гордост, но и чест, която ни задължава да знаем, да следваме и да пазим завета на прадедите си.

Малко са, или по-точно казано, съвсем няма учебно заведение в България, което в днешно време да учи младото поколение за завета на прадедите ни.

А името „българи“ звучи не само „гордо“, но и „престижно“, защото сме род сред малкото себеподобни на планетата, който по традиция работи и знае защо живее, не само за себе си.

Ето защо явлението „котерийност“^[1] смятаме за един от най-престъпните човешки пороци сред съвремието ни.

Така например, много се говори напоследък за корупциите, предимно сред държавните висши и ръководни кадри по света, но никой и никъде не се споменава, а камо ли и да предприема нещо сериозно за отстраняването на истинските причини за това явление.

Защото не може да се преборим и изправим лошите грешки, явления и постъпки в живота, гледайки единствено на резултатите, без да сме разбрали причините за тях.

Това важно условие важи както за отстраняването на механичните (технически), така важи и за отстраняването на социалните грешки в отношенията сред нас — в обществото.

За жалост никой до един от днешните мандатни за деня, коктейл-коалицирани главари в България, не е чувал или не иска и да чуе за това, а се „борим“ с корупцията фиктивно и безнадеждно.

Не обръщаме внимание и на поуките от историята си.

Знае се, че, никой не е перфектен на тази планета.

Но учудващо за нас българите е фактът, че, бидейки единствен род, или сред много малкото себеподобни на планетата, който умело намира приятели, не как и кой да е, а единствено сред добрите, които знаят как и за какво да прощават и помагат но, пак сме въвлечени на страната на злото.

Защото българите в момента сме „Ултра десни, евромарионет центристи“, станали след глобалните, горбачёвски псевдоперестрой промени. Където полюсите (изток-запад) на студената конфронтация се сляха с надеждата за „истинска демокрация“^[2].

Но уви!

Стана така, че от мирната неексплоатираща човешкия труд система, попаднахме в жестоко експлоатираща човека система, т.е. в капитализма.

Този факт бе жесток удар за всеки българин, защото България нямаше жизнен капиталистически опит.

Нямахме абсолютно никакъв капитал, но станахме цел за разширение на капиталистическия пазар и реализация на застояли западни стоки. Фактите за това са наложеният ни Брюксел-тоталитаризъм, пълната ни евро безгласност, липсата на суверенитет при вземане на решения и много други.

След двете големи войни на миналия век, от слаборазвита буржоазно-еснафска държава България пое направо социалистическия път на развитие, подходящ строй за бита и културата ни тогава!

Постепенно, ненавиждайки партийната ръководна система, мечтаехме за демокрация, за нов социален живот, за свобода и материално благополучие.

Но уви, не усетихме тази мечтана „демокрация“ и свобода, даже след глобалните горбачёвски-промени, защото „демокрация“ е нямало, а и свобода най-вече в капиталистическото общество не е имало и няма въобще!

Трудно е даже да се помисли, а камо ли и вярва в някаква „демокрация“, където навсякъде в условията на живота ни днес дрънка оръжие и се говори за война!

Непреживели напълно тежкото бреме от 500 г. иго, заедно с липсата на капиталистически жизнен опит и безпаричие, българите поехме грешния път на развитие, унищожавайки постигнатото с общ труд.

Колоритът и разнообразието на западните стоки оформи грешна представа в съзнанието ни за стандарт и същност на живота, а оттам и грешна представа за „свободата и демокрацията“.

Така, през Втората световна война бяхме на страната на злото (на Хитлерофашизма), членка в Хитлеро-нацистския пакт — „Рим — Берлин — Токио“, фашизирали срещу братска Русия!

Така и сега с европродаден суверенитет станахме „Ултра десни центристи“ след глобалните горбачёвски и перестрой-промени и безгласен член, въвлечени чрез раболепни договори, в съмнителен дем(ек)окрацки, евро-„съюзен“ конгломерат.

Макар и знаейки, че:

„Не може и няма демокрация, свобода и прогрес в условия на едностранни санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи, налагани еврототалитарно, над държави-членки с потъпкан и откраднат суверенитет!“

„Всеки народ има правителството, което заслужава!“

Жозе дьо Местр

Да кажем нещо повече за ключовите в този труд думи: ПРИЕМСТВЕНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ и ПРИМИРЕНИЕ.

• Приемственост — в настоящата книга това значи разбиране, морално съхранение и уважение на всичко, което е различно от нас, без конфронтация.

• Толерантност — в този случай по-близо седи до ехидност, раболепие или дипломатична манипулация, нефрапираща безприемственост или лукавщина.

• Примирение — в този случай означава робско покорство, забрава, индиферентност, равнодушие, скрито несъгласие.

Този труд е събран и създаден въз основа на липсващото ни чувство за „приемственост“.

Напоследък все по-фрапиращо се забелязват опити на толерантно изопачаване на много исторически явления, факти и в съвременния ни живот.

Но фактите и историческите събития не могат да се изменят и толерантно покрият чрез словесно раболепие.

• Така например 500-годишното робско под иго в историята ни е толерирано с жестокото за жертвите ни прозвище: „съжителство“. Един вид българите „примирено“ сме се съгласили да ни коли и беси османският „съжител“.

• Така също поради жестоката „толерантност“ на историците ни сме допуснали чужденци да толерират и с българския произход на братята Кирил и Методий. Там, където майка им Мара/Мария е българка, а светските имена преди покръстването на синовете й са били: Църко — Кирила (по-хилавият) и Страшил / Страшимир — Методия (по-едрият).

• По същия начин сме разрешили да се толерира и с истината за произхода на азбуката / глаголицата ни, която даже и южната ни съседка се мъчи толерантно да присвои.

Пише ли в някой учебник и този факт, че:

• Българският език като най-стар в света е носителят на нашата идентичност, необходим като въздуха. Езикът ни е нашата мисъл, чувства, връзката ни с Отечеството. Без него нашата култура и дух не биха могли да съществуват.

Поради липса на „приемственост“ и морал сред груп-аматьорските ни троични увлечения по идеологии, вери и етнос и с намесата на личния интерес в общосоциалните професионални интереси, не прекратяваме местните парламент-свади и поборства.

Именно тези свади, които погледнато по-глобално, сме превърнали в международни с толерантното прозвище „горещи точки“. А в действителност са искрата на големите взривове и световни войни.

Наследена от прадедите ни, българска прозорливост дава възможност да разберем истинските причини на доста социални проблеми на съвремието ни.

• Някой може да се запита, какво значи „груп-аматьорски интерес“ и какво значи „социално професионален интерес“?

Ето какво в дадения случай означават:

• „Груп-аматьорски интерес“ нека се разбира като личен, субективен интерес на всеки от нас, който лично сам е избрал идеологическото си увлечение, членство и вяра, но поради слабост в конкурентната борба за оцеляване и липса на средства, се е шмугнал в групата субсидийни съмишленици.

Така на съвършено лично аматьорска основа са се оформили всички партии и религиозни течения. Някои с по-голям състав, някои с по-малък. Където в безприемствената им конкурентна борба за оцеляване по-многобройният взема превес. Всички, подчинени на множество устави и разни писания, невинаги съвместими и приети от общодържавните.

• „Социално професионален интерес“ — това означава интерес на цялото общество на цялата държава с установена Конституция и единни жизнени ценности за развитие, бит и култура. Но без конфронтация и без узаконена приемственост няма професионализъм в отношенията.

В Държавните „социално професионални“ интереси са включени всички аматьорски, групово-субективни и етнически интереси на народа. Кой приемствено, кой безприемствено, но всички като един народ с единна Конституция.

Най-голямата грешка на човечеството в момента е фактът, че:

Държавата е допуснала на заграбилата власт, малка аматьорска група, да налага свои начин и ценности за развитие и живот върху целия народ.

• Т.е. несъвършенството на държавните закони са допуснали възможност за манипулация и толерантност на личния интерес с общодържавните интереси.

Ето и източникът на всички вътредържавни и международни трагедии, финансови и здравословни катаклизми и войни.

• Този труд показва, макар и не съвсем професионално, как трябва човечеството да избегне всичките си несгоди, но не чрез забрани, рестрикции, санкции и оръжие.

А чрез узаконена „приемственост“.

• Ние българите първи разбрахме причините за всеобщите трагедии и за начина, по който да ги избегнем. Това е възможно единствено, чрез своевременна забрана, не на съществуването на „груп-личния, аматьорски интерес“, а чрез строга забрана на вмешателството му в „общодържавния, професионален интерес“.

Друг изход за сега няма!

В днешно време не само балканските българи, но и човечеството съществува, даже по-точно може да се каже вегетира (т.е. преживява без духовни стремежи, идеали и нещо прогресивно), но с илюзии за по-добро време, неосъзнавайки, че трябва само̀ да предприеме нещо сериозно за това.

Учихме, че, „Политиката и Религията“ са „балансът между доброто и злото“ сред нас — хората!

Но за какъв „баланс между доброто и злото“ може да става дума сега, когато открито и свободно, без всякакви, макар и малки морални задръжки, има парламент, в който „ефирно открито“ поборничим, хулим, плюем, обиждаме, псуваме, злорадстваме, доносничим и се ненавиждаме, култ-оглупирали даже етнически?!

Ежедневно без задръжки, по ТВ „ефирно открито“ поборничим, но се хвалим и гордеем с това!

Ежедневно, чрез ТВ „ефирно открито“ бизнесът печели от пошли реклами на застояли, предимно западни стоки и от журналистично украсените детайли на злодеянията ни!

Ежедневно младо и старо се „дзвери“ в „ефирно откритото“ ТВ, роптаейки, че новините са превърнати в полит-криминални стъкмистики!

Което е и факт!

Нямаме морал за „приемственост“ на разликите в мисли, вяра и убеждения, в душите си!

Няма го моралът на „приемственост“ и в отношение на произхода / етноса ни!

Грешно се приема значението и правото за „свобода на словото“.

Свободата като цяло не значи „разслободеност“, безотговорност и безприемствено бръщолевене на каквото ни скимне срещу всеки, най-вече срещу парламента „ефир-обидно“ по ТВ, радио, списания, журнали и вестници!

Несъобразявайки се с факта, че „не всеки греши като теб“, нямаме право да хулим и обиждаме не само държавен пост и длъжност, а въобще — на всеослушание „ефирно открито“, защото е престъпление вече!

Това явление в Япония е строго „забранено и подсъдимо“, защото се счита за „вид престъпна дискриминация срещу човека“.

За това и повечето масмедии са с прозвището „жълти“ и ненаказани все още!

Баланс може да постигнем само чрез узаконен нов „приемствен подход“ в отношенията ни!

Днешният човек е самоосъден на самотен и изолирано-дистанционен живот сред новите, модерни GSM, технологични IT „връзки“.

Живеем добре, рекламно IT-вързани и социално изолирани.

За негативната същност на новите раболеп-глобални и жизнени условия красноречиво говорят неоспоримите факти, че като потомци на Дякона, Ботева и Вапцарова чуждопоклонно сме се превърнали в саможиви селфи-себелюбци.

Станали сме закачалки на цветни парцали, провесени без вкус и форма, в стил „сюлейман брадясали ТАТУ-натюрмортци“, NATO-ризирани, марионетно настройвани срещу двойния ни брат — освободител.

• Насилствено изгонени с деца и семейства, на гурбет в чужбина.

• Живеещи върху златни, но рецесирани залежи като роби с подаяния и просия от чужденци, без заплата и пенсия.

• Безработно преживяващи сред кофите за смет (невиждано явление в България до 2000 г.).

• Насилствено санкционирани от задокеанските англосаксонски, OTAN-петрол геноциди.

• Безреферендно НАТО-ризирани като наемна марионет-пачавра на англосаксонските, Коран-пикльовци, стрелящи бюджетни средства из петролните офшори в Близкия изток, не се знае защо.

• Саботиращи изборите си и веднага след това роптаещи за всички правителствени грешки на избраните от нас мошеници.

Но все пак:

Вярващи над 100% в идеалите на потомците си — Дякона, Ботева и Вапцарова за „Чиста и Свята Република!“.

Вярващи над 100% и в истинската социална промяна, за чиито успехи сме призвани и исторически отговорни пред човечеството и света!

Основите на закона, по които човечеството живя така сигурно и мирно през втората половина на миналия 20-ти век, се пропукаха като лед под краката му, въвличайки го по течението на „новите глобално раболепни условия“ сред терор и насилия за власт, жестоки кражби на енергийни ресурси, висока котерийност и жестока безприемствена борба за повече власт и средства, но не и към по-добър и щастлив живот.

Както всички държави след промените, така и България бе въвлечена в „глобалните“, раболепно дем(ек)ократични, нови чужди ценности, нови жизнени форми, които чрез санкции и ултиматуми наложиха и налагат условия на международни отношения, в които законите нямат вече власт и сила.

По такъв начин бяха откраднати идентичността и родолюбието от човека, както и жестоко бе потъпкан суверенитетът на много държави, предимно в Европа!

Факт за това са не само евроконгломерата като нова Шенген — разслободена форма на капиталистични отношения, но и раболепните умишлени решения на ООН, като например:

• „Пактът за легализиране на нелегалната миграция“, прикриващ раболепните стремежи за развал на сегашната многополюсна система и създаване на еднополюсна такава, с глобален контрол на олигарх капитала, единствен за всичко и над всички под претекста „глобализация“, и:

• „Истанбулската конвенция“, в която под претекст борба с насилието, ясно прозира раболепен стремеж на подмолни бизнес сили за глобално легализиране на еднополовите, „джендър“ бракове, всяващи развал на семейното огнище и редукция на населението на планината!

Хубавото бе това че, българският разум надделя, категорично отхвърляйки и двата раболепни договора.

Човекът днес се чувства „глобализирано“ деконсолидиран и неравноправен, в насилствено надянатия му капиталистически хомот от чужди ценности, санкции, ултиматуми и рестрикции, двоен стандарт и стремеж на задокеански, раболепно демократски сили за контрол на всичко и над всички в света.

Англосаксонските задокеански капиталисти и всички техни марионетки, налагайки една глобал-еднополюсна форма на чужди ценности деградиращи етноса обичаи, чрез една образователна, цензурираща човешката история, система, и най-жестокото, глобално налагане на един език, една парична единица и чужди закони, доказаха как жестоко се краде националния суверенитет, правото на самоопределение и идентичност на народите!

Кое училище или коя институция в България третира реално тези факти с младото ни поколение, обяснявайки му правилния начин за разбиране на свободата, демокрацията и отношенията в съвремието им?

Никоя!

Парламентаристите полит-котерийно поборничат в конкурентната борба за запазване на субсидийните си топли местенца до следващ избор.

Младото поколение, стремейки се да устрои живота си някак по-добре, тук или зад граница, чуждопоклонничи.

Заради липсата на строг закон в защита на историческите ни паметници, вандалничим и вилнеем ненаказани!

А всички индиференти роптаят без заплати и без пенсии по кръчми и заведения, оглушени от чалга и кючек!

Глобално заблудено:

• Човечеството се стреми към повече излишни неща. Води жестоки „безприемствени битки“ за запазване на това, което съвсем не му трябва.

• Пилее енергийни средства, губейки стойностите им, глобализирано ощетявайки природните ресурси.

Българите балканци:

Забравили предците си и предназначението си, подложихме историята си на пренагласа от мандатните толерантно-чуждопоклонни „раболепни сили“ на властта.

Вече се питаме:

• „Какво може да вдъхнови младежта ни сега?“

Че какво може, когато чувството за женственост у момичетата и чувството на мъжественост у момчетата убихме из основи, след промените заради допуснатите пошли, задокеански и западни мултики, порнография, рап наркомания, разврат, алкохолизъм, филми за насилия, убийства и екстремизъм, грешно разбрали какво е свобода!

• „Защо учебници и тетрадки в родината на Дякон, са с рекламни корици на чалго-играчки, ТВ-айдолчета и снимки на самотропосали се култ-чуждопоклонни безличности от парламента“?

Защото условието имунитет грешно приемаме за правителствена привилегия, а всъщност е висока отговорна служба и послушание към народа, за тези, които го имат!

Защото превърнахме школата си в съмнителни търгашески фирми, а децата пуснахме в тях като инструмент за печалба, диференцирани с расисткото прозвище „индиго“!

Допуснахме без наем в родината на Дякона, Ботева и Вапцарова пет военни бази на задокеански агр€$ор, нарушавайки стратегическия баланс между доброто и злото в Европа.

Дадохме да ни настроят агресивно срещу двойния ни брат освободител!

Не зачитаме вече историческите паметни дати на жертвите, загинали в борбата за свободата ни, срещу фашизма!

Като страна членка България папагалски раболеп-глобално не признава новоосвободилите се от Неонацизма републики: Крым, Нагорны Карабах, Северна и Южна Осетии, Донецк, Луганск и Сръбско Косово. А поддържа неонацистките режими в:

Литва, Латвия, Естония, Украйна и Полша, бръщолевейки за демократичен съюз?

Защо и докога?

България не може и няма да бъде държава, ако не върнем суверенитета й!

Ако не върнем евроокрадения си суверенитет, младото ни поколение ще остане без родина!

Не може и няма да има демокрация и истински съюз в условия на санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи сред държави-членки с потъпкан и откраднат суверенитет и даже в членство с колониалисти!

Ние, българите сме исторически призвани да изправим тези социални грешки, показвайки правилния, мирен път на живота на планетата.

Нямаме вече редовна армия, а станахме наемна NATO-марионетка, влачена като пачавра след краварските петрол-геноцидни, коран пикльовци, из азиатските енергийни офшори.

Няма я вече и народната ни милиция с „милите лица“, откъдето произлиза и българското й име — милиция.

Защото красивата дума милиция (Народно опълчение) сме взели от съчетанието на думите „мили лица“, любезни и усмихнати, пазители на реда и народа / опълченци с „мили лица!“.

А я превърнахме в палко-поборническа, робокоп-банда от скрити, маскирани не се знай защо като западни бандити, „полулица“ — полиция, по численост и въоръжение превишаваща изчезналата ни народна армия и прочее, всичко това превърнато в една TV „Сюлейман-брадясала“, чуждопоклонна кич-култура от „запретнати ръкави“ и пиарс-закачалки на дрънкулки, болтове, дрипи и гайки, провесени по всички части на тела, от жив тату натюрморт.

Отвърнахме се от Бога, а посещаваме магьосници, шарлатани и гадателки.

Неслучайно славянската поговорка гласи: „Сегодня в чёрту лучше повериш, чем в человеку!“

А българите допълваме: „Да повярваш на чёрт-банкера, че ти дава заем безвъзмездно, за да ти помогне, е все едно да повярваш на зимата, че с радост очаква пролетта!“

Важните държавни отрасли като: търговия, трите вида транспорт, военно дело, икономика, селско мелиоративно-стопанство, промишленост, култура, изкуство, наука, банково дело и образование ги няма вече!

Всичко е концесионирано и разпродадено за „стотинки“ на чужденците, а от същите сега очакваме и просим ЗАЕМ-подаяния.

Започнахме да се питаме:

Докога ще разрешаваме на глобалната еврораболепна дем(ек)окрация да краде равноправието и суверенитета ни?

Докога ще гледаме как училища и университети рушат образованието ни?

Докога ще гледаме как лекари рушат здравето и медицината ни?

Докога ще гледаме как юристи, адвокати и съдии рушат правосъдието ни?

Докога ще гледаме как и църквата руши православието ни?

Докога ще гледаме как правителството и парламентът крадат родолюбието ни чрез безреферендно наложено членство с колониалисти в евроконгломерата, заставяйки ни на чуждопоклонство?

Не може и няма да има демокрация и истински съюз в условия на санкции, рестрикции, ултиматуми и заплахи; сред държави-членки с потъпкан и откраднат СУВЕРЕНИТЕТ и участие на колониалисти в членство!^[3]

Става дума за народа от архипелага ЧАГОС, останал без родина заради Бритдаунския колонизатор, подложен на изгнание до ден-днешен.