Джой Филдинг
Не споделяй тайни с мен (11)

Единайсета глава

— Четиристотин и единайсет долара? — извика Джес. — Вие да не сте полудели?

Младият негър зад високия бял тезгях запази спокойствие, лицето му остана съвсем безразлично. Явно беше свикнал с подобни гневни избухвания.

— В сметката всичко е внимателно описано точка по точка. Ако просто си направите труда да погледнете още веднъж…

— Погледнах вече. И все още не разбирам какво би могло да струва повече от четиристотин долара! — Джес осъзна, че гласът й придобива опасни пискливи нотки и останалите клиенти в гаража, където бе оставила колата си преди почти три седмици, я гледат.

— Имаше доста неща, които трябваше да се оправят — напомни й отново младият мъж.

— Имаше една чистачка!

— Всъщност, две чистачки — заяви мъжът, чиято картичка го идентифицираше като Робърт. — Спомнете си, че ви се обадихме и ви казахме, че и двете трябва да се сменят, заедно с каталитичния преобразувател и генератора — обясни й Робърт търпеливо. — Колата ви не е била на сервиз от доста време.

— Никога не е ставало нужда.

— Да, добре, имали сте голям късмет. Проблемът с тези стари коли е, че изискват доста поддържане…

— Цели три седмици?

— Трябваше да поръчаме частите. Забавиха доставката им.

— А какво е всичко това? — каза Джес, отчаяно сочейки с пръст изброените в края на сметката цял куп останали неща.

— Зареждане с антифриз, регулиране, смяна на клапаните. Всъщност, като си помислите, излиза ви доста евтино.

— Така ли! — избухна Джес. — Искам да разговарям с шефа на гаража.

Джес безпомощно се заозърта наоколо. Един мъж на средна възраст, чакащ на съседния тезгях, бързо се извърна встрани; някаква млада жена се разкикоти; възрастната жена, която чакаше, застанала до съпруга си, вдигна юмрук към гърдите си и скришом я поздрави.

— Още не е дошъл — обясни Робърт на Джес, като погледна към големия часовник на стената. Той показваше 7:55.

При нормални обстоятелства щеше да бъде в кантората си още преди десет минути. Вече щеше да преглежда календара си, да си води бележки, да решава какво още трябва да направи, за да се подготви за предстоящото изслушване в съда. И вместо да упражнява предварителното изложение на фактите по най-шумното дело за убийство в кариерата й, тя се караше за колата си с някой си на име Робърт.

— Вижте, наистина нямам време да се разправям с вас. Какво ще стане, ако просто откажа да платя?

— Тогава няма да си получите обратно колата — отвърна също толкова просто Робърт.

Джес се загледа в черно-белите мозаечни плочки на пода.

— Наясно сте обаче, че кракът ми повече никога няма да стъпи тук.

Робърт едва сдържа усмивката си.

— Мога ли да ви дам чек?

— Само в брой или с кредитна карта.

— Естествено. — Джес си извади портмонето и му подаде кредитната си карта, като в същото време си мислеше, че по-забележително дори и от броя на ежегодно извършваните убийства в Чикаго, е обстоятелството, че случаите на насилствена смърт всъщност не са много повече.

 

 

— Дами и господа съдебни заседатели — започна Джес. Вгледа се за миг в очите на всяка от осемте жени и шестимата мъже, съставляващи съдебните заседатели и техните заместници в онова, което пресата наричаше: „Процесът по убийството с арбалет“, — на седми юни тази година, по средата на пресечката между Гранд авеню и Стейт Стрийт обвиняемият Тери Уелс е прострелял право в сърцето с арбалет и стрела със стоманено връхче своята съпруга. Никой не оспорва това. То е факт, ясен и прост. Защитата ще се опита да ви убеди, че в това дело няма нищо просто, още по-малкото пък ясно — продължи тя, като използва сполучливата фраза на Грег Оливър. — Но фактите са си факти, дами и господа, а факт е, че Нина Уелс, хубава и интелигентна жена на трийсет и осем години е била безмилостно простреляна по най-жесток и ужасен начин от бруталния си съпруг, когото малко преди това е събрала достатъчно смелост да напусне.

Джес извърна леко глава от съдебните заседатели, привличайки погледите им към обвиняемия Тери Уелс, сравнително безвреден, дори някак си плах на вид мъж около четирийсетте. Слабо и хилаво телосложение, блед, с оредяваща безцветно руса коса. Както можеше и да се предполага, всички погледи се приковаха върху неговия адвокат, Хал Бристъл, тъмнокос, много едър мъж, може би около шейсетте. Тери Уелс седеше до него и изглеждаше напълно смирен и съсипан, върху лицето му бе надяната маска на недоумение, сякаш не можеше да повярва на думите, които чуваше, или пък на положението, в което се намираше.

Може би наистина не можеше, помисли си Джес, очите й бяха привлечени от Библията, която Тери Уелс извиваше нервно в ръцете си. Престъпниците, подобно на малолетните нарушители, се мислеха за неприкосновени. Независимо от това колко сериозно беше престъплението им, независимо колко явни бяха мотивите им, независимо колко зле за тях вървеше процеса, те всъщност никога истински не вярваха, че ще ги пипнат. Винаги бяха убедени, че някак ще им се размине. И понякога наистина им се разминаваше. Понякога, единственото от което имаха нужда, бе помощта на добре квалифициран адвокат и добре изпомърляно от прелистване издание на Новия завет. Дали съдебните заседатели щяха да се хванат на подобно евтино театралничене? — запита се цинично Джес.

— Не се заблуждавайте от внимателно заучената роля на смирена невинност и покаяние, която виждате пред себе си, дами и господа — предупреди ги Джес, като се отклони за миг от предварително подготвената си реч, виждайки как Хал Бристъл поклаща глава. — Недейте да мислите, че само защото този мъж стиска Библията, той разбира написаното вътре, или че изобщо го е грижа какво пише там. Къде е била тази Библия, докато Тери Уелс постоянно е пребивал жена си по време на единайсетгодишния им брак? Къде е била, когато я е заплашил, че ще я убие, ако се опита да го напусне? Къде е била, когато в деня преди убийството си е купил арбалет? Къде е била Библията, която сега Тери Уелс стиска в ръка, когато е взел арбалета и с него е прострелял жена си, докато тя е слизала от таксито, за да се срещне с адвоката си? Нямало е изобщо никаква Библия, дами и господа. Тогава Тери Уелс изобщо не е имал нужда от Библия. Сега има нужда от нея и то само защото вие го наблюдавате.

Тя се върна отново към предварителните си бележки.

— Защитата ще се опита да ви убеди, че хладнокръвното предумишлено убийство на Нина Уелс е всъщност престъпление, извършено в безумен пристъп на гняв. Да, ще признаят те, Тери Уелс наистина си е купил арбалет и стрела; да, той наистина е прострелял жена си. Но нима не разбирате? Всъщност той изобщо не е имал намерение да я нарани. Искал е само да я сплаши. Обичал я е, ще се опитат да ви убедят. Той я е обичал, а тя го е напускала. Опитал се е да я разубеди; придумвал я е; умолявал я е; увещавал я е. Дори я е и заплашвал. Бил е наранен, бил е объркан. Бил е извън себе си от мъка при мисълта, че изгубва жена си. Също така ще се опитат да ви убедят, че и Нина Уелс е донякъде виновна за собствената си смърт. Тя е мамела съпруга си, ще твърдят те, въпреки че като доказателство за това разполагаме единствено с твърденията на човека, който я е убил. Ще ви кажат, че Нина Уелс се е подигравала на съпруга си за провалите му като любовник, че се е заканвала да му вземе всичко, че го е заплашвала да му отнеме децата, да ги настрои завинаги против него: нищо не му е оставила, дори и самоуважението му. Но въпреки всичко, той продължавал да я обича, ще ви кажат те, продължавал да я умолява да остане, а тя продължавала да отказва. Питам ви — обобщи накратко Джес, очите й обходиха двата реда от съдебни заседатели, — какво е трябвало да направи? Нима е имал друг избор, освен да я убие?

Джес замълча, за да могат думите й да бъдат напълно осмислени и като се извъртя леко назад, улови стаята с един-единствен поглед. Видя съдията Харис, върху чието лице, както винаги по време на процес, бе изписано все същото заинтригувано, но безстрастно изражение; видя банката на обвинението, където, приведен напред, седеше Нейл Стрейхорн, главата му кимаше, окуражавайки я мълчаливо; видя наблъсканите със зрители редове, репортерите, които си водеха бележки, художниците от телевизионните новини, които набързо скицираха портрети на обвиняемия.

Видя Рик Фергюсън.

Той седеше на втория ред отзад напред, третото място от централната пътека. Косата му се спускаше надолу зад ушите, очите му бяха вперени право напред, отвратителната усмивка на чеширския котарак от „Алиса в страната на чудесата“ си бе неизменно на мястото. Джес бързо отмести поглед, сърцето й биеше лудо.

Какво правеше той тук? Какво се опитваше да докаже? Че може да я сплаши? Че може безпрепятствено да я тормози? Че не може да бъде обуздан, не може да бъде спрян?

Не губи самообладание, каза си Джес. Съсредоточи се. Съсредоточи се върху речта, която поднасяш на съдебните заседатели. Не позволявай на един убиец да ти попречи да предадеш на правосъдието друг убиец. Сега се оправи с Тери Уелс, а Рик Фергюсън остави за по-късно.

Джес отново се извърна към съдебните заседатели, видя, че те с нетърпение я очакват да продължи.

— Погледнете добре обвиняемия, дами и господа — отново се отклони от предварително подготвената си реч тя. — Обвиняемия изобщо не прилича на хладнокръвен убиец, нали? Всъщност изглежда доста безвреден. Кротък, може би дори малко плах. Доста слабоват за човек, който редовно пребива жена си, по всяка вероятност си мислите вие. Но още веднъж ви повтарям, дами и господа, не позволявайте външния вид да ви заблуди. Факт е, а обвинението винаги ще ви връща към фактите по делото, факт е, че Тери Уелс има черен пояс по карате, факт е, че разполагаме с болнични регистри, които потвърждават цялата история за изпочупени кости и наранявания, причинени на Нина Уелс от съпруга й през всичките тези години, факт е, че Тери Уелс е от хората, които пребиват жените си от бой.

— Нека ви попитам нещо, дами и господа съдебни заседатели — продължи Джес, като твърдо придържаше погледа си само към двата реда със съдебни заседатели. — Логично ли е да се очаква от нас да повярваме, че Тери Уелс е прострелял жена си в пристъп на силен гняв, когато двамата не са се били виждали от дни наред? Логично ли е да очакват от нас да повярваме, че в извършеното няма нищо предумишлено, независимо от факта че Тери Уелс си е купил оръжието в деня, преди да застреля жена си? Че не е имало никакъв предварително обмислен план на действие? Че изобщо не е очаквал, когато изстреля стрелата със стоманено връхче в гърдите на жена си, тя да умре? Защото точно тези неща определят едно убийство като предумишлено — обясни Джес, усещайки как очите на Рик Фергюсън се забиват сякаш все по-навътре и по-навътре в тила й. Говореше преднамерено бавно, тъй като искаше да е сигурна, че съдебните заседатели чуват и разбират всяка дума, докато тя цитира по памет закона. — „Ако убийството е извършено по хладнокръвен, предварително планиран и обмислен начин, според предварително замислен план, така че да бъде отнет човешки живот по незаконосъобразен път и поведението на обвиняемия създава реалната възможност в резултат на действията му да последва смъртта на друго човешко същество.“ Ето, дами и господа, това е дефиницията за предумишлено убийство. Защитата ще иска от вас да повярвате, че Тери Уелс, лишен от всякакво мъжко самочувствие от жена си, при все това отчаян от мисълта, че може да я загуби, просто се е опитвал да я сплаши, когато се е прицелвал с арбалета право в сърцето й. Искат да ви накарат да повярвате, че всъщност той се е целел в крака й. Те биха искали да повярвате, че Тери Уелс, един вече изцяло съсипан човек, „превъртял“ от непрекъснатите подигравки на жена си, просто се е опитвал да я поразтърси мъничко, когато е стрелял с арбалета си по средата на оживената пресечка, че в това дело Тери Уелс е също толкова жертва, колкото и жена му. Не оставяйте да ви заблудят, дами и господа. Единствената жертва тук е Нина Уелс. Нина Уелс е мъртва. Тери Уелс си е съвсем жив.

Джес се извърна от съдебните заседатели и отново насила насочи погледа си към пейките за зрители. Рик Фергюсън й се усмихна в отговор от мястото си на втория ред отзад напред.

— Обвинението ще докаже — заяви твърдо Джес, обръщайки се отново към съдебните заседатели, — че Тери Уелс редовно е пребивал от бой жена си. Ще докажем, че неведнъж е заплашвал да я убие, ако някога се опита да го напусне. Ще докажем, че след като Нина Уелс е направила точно това, след като е събрала достатъчно смелост да вземе децата си и да избяга, точно тогава Тери Уелс си е купил арбалет от кварталния спортен магазин. Ще докажем, че той е използвал арбалета, за да простреля Нина Уелс право в сърцето, сякаш е била просто сърна в гората. Изобщо не го е било грижа за страданията й; той е искал тя да страда. Няма място за съчувствие, дами и господа. Не става дума за непредумишлено убийство. Това чисто и просто си е убийство. Убийство, без всякакво съмнение. Напълно предумишлено убийство. Благодаря ви.

Джес тъжно се усмихна на осемте жени и шестимата мъже. Трима бяха черни, двама от испански произход, един азиатец, останалите бели. Повечето бяха на средна възраст. Само двама от съдебните заседатели бяха на двайсетина години. Една жена около шейсетте. Всички изглеждаха напълно сериозни, готови да изпълнят дълга си.

— Г-н Бристъл — казваше съдията, докато Джес се отправяше към банката на обвинението.

Още преди да се изправи на краката си, Хал Бристъл вече говореше, гласът му загърмя из цялата зала и сякаш едновременно сграбчи всички съдебни заседатели за гърлото.

— Дами и господа съдебни заседатели, Тери Уелс не е човек с висше образование. Той е продавач, също както и някои от вас. Продава домакински уреди. Много е добър в професията си и изкарва доста пари. При все това не е богат човек. Но той е горд човек. Подобно на всички вас и той е трябвало да затяга колана в тези времена на рецесия. Не са чак толкова много хората, които купуват. Особено пък скъпоструващи неща, като домакински уреди. Не се строят и кой знае колко нови жилища. Не са кой знае колко хората, които се нуждаят от нови печки или микровълнови фурни. Поръчките са оскъдни. Живеем в трудни времена. Не може да се разчита на кой знае колко много.

Джес се облегна назад в стола си. Значи такъв щеше да бъде подходът на защитата. Убиецът, като някой, с когото всички ние бихме могли да се отъждествим. Убиецът, който бихме могли да разберем, защото неговият образ отразява огледално нашия собствен лик. Убиецът във всеки един от нас.

— Тери Уелс си мислел, че може да разчита на жена си. Оженил се за нея преди единайсет години с убеждението, че и двамата ще продължат да работят в продължение на няколко години преди да създадат семейство. Но Нина Уелс имала различно виждане по въпроса. След като се оженили, тя решила, че иска веднага да има деца. Не искала да чака. Щяла да продължи да работи, уверявала го тя. Със сигурност нямала никакво намерение да зареже работата си. Но много скоро след като се родило първото дете, Нина Уелс напуснала работа. Искала да се посвети изцяло на майчинските си задължения. Как би могъл клиентът ми да се противопостави на това, особено след като тя набързо отново забременяла? Но на Нина Уелс не можело лесно да се угоди. Независимо от това колко имала, независимо от това колко добре можел да я обезпечи съпругът й, Нина Уелс била от жените, които винаги искали още. Така че, естествено, имало разправии през годините. От време на време дори побоища. Тери Уелс със сигурност не се гордее с участието си в тях. Но и в най-добрите бракове може и се случва да се достигне до прояви на насилие от страна на брачния партньор. Особено когато настъпят тежки за живеене времена.

— Не мисля, че има смисъл жертвата да бъде обвинявана — монотонно продължи Хал Бристъл и Джес нямаше как да не се възхити от факта, че думите се изплъзнаха от устата му, без ни най-малката следа от ирония, — но всички знаем, че за тангото трябват двама. Клиентът ми не е избухлив човек. Трябвало е да бъде доведен до крайност, за да реагира по насилствен начин. А Нина Уелс е знаела точно кои копчета да натисне.

Джес си позволи да отправи поглед към задната част на съдебната зала и почувства как жлъчката се надига в гърлото й. Това ли именно правеше и Рик Фергюсън тук? Натискаше нейните копчета?

Рик Фергюсън гледаше право напред, сякаш хипнотизиран от онова, което казваше адвокатът на защитата. От време на време кимваше с глава в знак на съгласие. Един убиец се съгласяваше с друг. Дяволите да го вземат, помисли си Джес. Защо беше тук?

— Нина Уелс била специалист по натискането на копчета — продължаваше Хал Бристъл. — Тя непрекъснато натяквала на съпруга си за спада в поръчките; мърморела му, че не може да й осигури по-големи удобства. Разполагаме със свидетели, които ще потвърдят, че неведнъж са чували Нина Уелс публично да поставя съпруга си в неловко положение. Факти, както казва обвинението. Не само показанията на обвиняемия. Разполагаме и със свидетели, които ще потвърдят, че Нина Уелс отново нееднократно, е заплашвала да вземе децата си и да изчезне, като го остави без нищо. Тери Уелс е горд човек, дами и господа, въпреки че жена му го карала да се чувства така, сякаш няма почти нищо, за което би могъл да се гордее. Не останало нищо съкровено. Дори и сексуалният им живот се превърнал в мишена за публично достояние и присмех. Нина Уелс се подигравала с представянето на съпруга си в леглото и му се надсмивала при всяка удобна възможност за това, че не може да я задоволи като жена. Тя дори му казала, че си е намерила любовник и въпреки че може и да не е било вярно, Тери Уелс й повярвал. Тръгнала си, без да позволи на съпруга си дори да поговори с децата си. Уведомила го, че ще си наеме адвокат, че ще му отнеме всичко, което притежава, всичко, което е изкарал с толкова труд през живота си. Тери Уелс бил съкрушен. Съсипан. Вече не разсъждавал нито ясно, нито разумно. Бил отчаян. А отчаяните хора в отчаяни времена понякога правят отчаяни неща. Така че той си купил арбалет. Арбалет, дами и господа. Не пистолет, въпреки че притежава няколко отличия за точна стрелба. Въпреки че за човек, предварително замислил да убие жена си, изборът на пистолет би бил много по-логичен: той е много по-лесен за употреба, много по-труден за проследяване, много по-вероятно е използването му да завърши със смъртта на жертвата. Не, Тери Уелс си купил арбалет. Оръжие, което по-скоро би вдигнало шум, отколкото би причинило сериозна вреда на някого. Точно това всъщност имал намерение да направи и моят клиент. Тери Уелс искал да сплаши жена си. Не искал да я убива. Ако вие имате намерение да убиете някого, дами и господа, щяхте ли да изберете като оръжие нещо толкова старомодно и с толкова подозрителни възможности като арбалета? Щяхте ли да извършите убийството посред бял ден по средата на оживена пресечка в центъра, пред очите на поне половин дузина свидетели, които могат да ви разпознаят? Щяхте ли да седнете след това на тротоара и стенейки да чакате полицията да дойде да ви прибере? Звучи ли ви това като действия на един разумен човек, на човек, който, както обвинението твърди, коравосърдечно и преднамерено е замислил хладнокръвното убийство на жена си?

Хал Бристъл прекоси залата и се отправи към банката на обвинението.

— Има нещо, за което защитата и обвинението са на едно и също мнение — каза той, като отправи поглед право към Джес. — Моят клиент е отговорен за смъртта на своята съпруга. — Той млъкна и уверено се насочи обратно към съдебните заседатели. — Но ние твърдим, че Тери Уелс никога не е искал да убива жена си, че е имал намерение само да я посплаши, да я вразуми, да я върне отново у дома. Колкото и погрешни, колкото и неразумни да са били подобни намерения, те не представляват хладнокръвно, предварително обмислено и предумишлено убийство. Иска ми се по време на процеса да се поставите на мястото на Тери Уелс. Всички ние притежаваме някакъв предел на търпението си, дами и господа. Тери Уелс е бил достигнал до своя. — Хал Бристъл направи една драматична пауза, преди да продължи. — Какво би накарало вас да стигнете до вашия?

Джес си спомни как стоеше с пистолет в ръка пред кремавите дантелени пердета на всекидневната си, втренчила поглед надолу към улицата. Дали наистина щеше да го използва? Ние всички имаме предел на търпението си, дами и господа, помисли си тя, извръщайки се към задната част на съдебната зала. Видя как Рик Фергюсън пъхна една дъвка в устата си и започна да дъвче.

— Обвинението готово ли е да продължи? — попита съдията Харис.

— Обвинението моли за десетминутно прекъсване — бързо отвърна Джес.

— Съдът се оттегля за десет минути — съгласи се съдията Харис.

— Какво има, Джес? — попита Нейл Стрейхорн, явно изненадан.

Но Джес вече се бе запътила към дъното на съдебната зала. Ако бе очаквала Рик Фергюсън да скочи веднага на крака, то той не го направи. Всъщност, дори не погледна към нея, принуждавайки я да говори над главите на двамата души до него.

— Има два начина, по които можеш да напуснеш залата, един лесен и един труден.

Той все още не поглеждаше към нея.

— Лесният начин е да станеш и доброволно да излезеш оттук — продължи тя, — без да е необходимо някой да я подканя.

— А трудният? — попита той, втренчил поглед върху празния стол на съдията.

— Ще извикам охраната и ще накарам да те изхвърлят.

Рик Фергюсън се изправи, провря се покрай двамата мъже до мястото, където седеше Джес.

— Исках просто да видя на какво щях да бъда подложен, ако старата госпожа не беше изчезнала по начина по който изчезна — каза той и сведе очите си към нейните. — Кажи ми, г-жо адвокат, и в леглото ли те бива толкова, колкото в съда?

— Сержант! — извика силно Джес.

— Хей, лесният начин, не си ли спомняш? — Рик Фергюсън се обърна и бавно напусна съда.

Джес все още трепереше, когато десет минути по-късно съдията призова за тишина в залата.

 

 

Наближаваше седем, когато същата вечер един въоръжен заместник-шериф придружи Джес до гаража за паркиране от другата страна на административната сграда.

Тя, Нейл и Барбара бяха прекарали двата часа след разпускането на съда в обсъждания на случилото се през деня и тактиката за следващия ден. Бе направила опит да се свърже с бившия си съпруг, но в кантората му отговаряха, че целия следобед е по дела и не знаят кога ще са върне. (Джес, ти ли си? — бе полюбопитствал любезният глас, точно когато се канеше да затвори. — Не съм те чувала от много отдавна. Защо не го потърсиш по-късно у дома му? Нали все още му имаш номера?)

— Колата ми е на третия етаж — каза Джес на заместник-шерифа. Напълно въоръжен човек от охраната винаги придружаваше обществените обвинители до колите им, след като се стъмнеше.

— Най-накрая сте си прибрали колата — отбеляза младият мъж, с ръка близо до кобура, докато превеждаше Джес през открития паркинг към многоетажния гараж. Русата му коса стърчеше изпод тъмносиньото кепе. Докато чакаха асансьора, Джес му разказа тъжната история на нейния червен мустанг.

— Ако не друго, поне я измиха — подхвърли тя, когато вратите на асансьора се разтвориха и те влязоха вътре.

— Предполагам, че всяко нещо си има и хубавите страни — отвърна й философски заместник-шерифът и Джес кимна, въпреки че изобщо не бе убедена в това. — За бога, каква е тази воня? — възкликна той, когато излязоха от асансьора на третия етаж. — Тук горе вони като в селски кенеф.

Джес се намръщи, неприятната миризма изпълни ноздрите и гърлото й, направо й се доповръща от нея. Тя се запъти към мястото, където бе паркирала колата си. Не искаше да отваря устата си, за да не се полепи върху езика й онова, което изпълваше въздуха.

— Господи, става още по-гадно.

Завиха зад ъгъла.

— За бога — възкликна охраната й, машинално издърпа пистолета си от кобура и се заозърта наоколо.

— Няма никой — изненадващо спокойно отвърна Джес, докато се взираше в колата си. — Той отдавна си е отишъл.

— Само не ми казвайте, че това е вашата кола — заяви заместник-шерифът, макар Джес да беше сигурна, че той вече е наясно. — Господи, кой побъркан копелдак би направил такова нещо?

Джес бе втренчила поглед в мустанга си, който същата тази сутрин бе току-що измит и изглеждаше съвсем като нов. Сега стоеше тук, по стъклата му бяха засъхнали струйки от неможещите да бъдат сбъркани с нищо друго човешки изпражнения, новите й чистачки бяха счупени и стърчаха изкривени по средата на една голяма купчина лайна. Джес усети, че очите й парят, покри устата и носа си и се извърна встрани.

Човекът от охраната вече говореше по радиостанцията си и съобщаваше, че има нужда от помощ. Джес се върна до асансьора и се свлече върху циментовия под.

— Лайнар — промърмори тя и като реши, че избраната обида е изключително подходяща за случая, избухна в безпомощен смях. Можеше или да се смее, или да плаче, от нея зависеше.

Щеше да си запази сълзите за по-късно.