Любомир Т. Пировски
Изход

Със жар стопли ме,

с любов дари ме —

щастлив ще бъда

и без грош дори!

Тогава, Дулцинея моя,

повярвала в рицарската чест,

от мъж обикновен

в рицар превърнала и мен,

в свят прекрасен ще живеем.

Макар че Росинант е кранта стара,

а зъл магьосник — паралия,

хората от лебеди

в гъски преобразява

и в кафези ги поставя

в света на кривите огледала.

От теб зависи изхода от там сега!