Любомир Т. Пировски
Ежедневие

Умря дете!…

Прекършено…

Размазано върху асфалта

от лимузина скъпа —

пари, ограбени от родители добри…

Ограбен свят един, преди цвят и музика

в душата на дете да зазвучи…

Безумството на нашите дни —

правила, важащи за едни,

пари без ум — за други!…

Умря дете — цветя върху асфалта черен…

Напусна ни дете — зад граница, в родина чужда,

животът непрекършен го зове!…

 

Докога, родители добри,

законът за едни и беззаконие — за други

ще важи?!