Любомир Т. Пировски
Спомени

Спомени за стъпки преплетени

по общи пътеки —

спомени в душата дълбоко прикрити

за да не бъдат изтрити…

 

Спомени —

белези от раните скрити,

нощни демони зъбати

гризещи моето сърце…

 

Ех, сърце човешко, затрупано от спомени,

живо си докато мечтаеш за любов,

за дни осмислени, за нощи споделени,

за лято в есента и за пролет във студа…

 

Да-а… твой живот човешки…

Загуби, успехи, сбъднати мечти

и спомени след тях —

Дух непокорен от себе си на другите даряваш ти…