Любомир Т. Пировски
Спомен

Целувахме се лудо…

„Не!“- мълвеше ти,

уплашена от себе си.

Със стон стаен потъна в послушание

моето желание…

А през нощта самотна,

смути съня ти то,

превръщайки в жарава

недокоснатите женски глъбини.

Едва тогава ти разбра,

че за да си жена

понякога е нужно

да се казва „Да!“

Сега, във зрелостта,

със спомените насаме от младостта,

отново ний се връщаме за миг,

за да разберем и „не“, и „да“

на своята душа…