Иван Вазов
Под праха

Пилял разсипника богати

в полето перли и рубинил.

Засипал ги прахът пустинни,

остали скрити, непознати.

 

И дълго времето се леко

трупало прахове там нови…

Ще дойде ден — не е далеко, —

само ще пак да ги изрови

 

и ценни камъне ще блеснат

с нов блясък след покоя в мракът —

те могат още да почакат:

звездите никога не гаснат.