Любомир Т. Пировски
Времето

„…По пясъка от мигове

пропуснати, неразбрани, неизбрани,

вървя и аз сега…“

 

В пясъка на времето все по-бавно крача аз,

затъвам в спомени —

мигове изстрадани, горещи и победни —

следи във времето от преплетените ни

съдби, души…

 

Вихрушката на новите ни дни

по повърхността на пясъка следите заличава

и само любовта ни, дълбоко утаена в нас

в следи кристални, на време не подвластни,

във времето отново към живот ни води…

 

Мечти и спомени,

в стих и песен с любов пресътворявам.