Любомир Т. Пировски
Аз не искам

Аз не искам, да съм тежест в твоя ден,

нито по задължение да си ти при мен.

 

Аз не искам, от твоите очи

отегчение или безразличие да струи.

 

Аз не искам, когато с плам целувам ти косата,

ти с нетърпение да чакаш края на играта.

 

Аз не искам, вместо единствени и неповторими

един за друг да бъдем, образи — отломки режещи

като от счупено огледало, да събирам.

Аз не искам, в лъжи да преминават нашите дни.

 

И за да не е това така — аз не искам теб сега!