Любомир Т. Пировски
Заклинание

Любов, като огън

превръщащ в пепел дървения кръст,

ела при мен!

Любов, като цветето

ухаещо върху торна пръст,

ела при мен!

Любов, като морската вълна,

скалата в пясък стрила,

ела при мен!

Любов, дори и да си като

утринна роса под жарко слънце,

ела при мен!

Дори илюзия да си

в измамната реалност,

досадно бреме в младостта,

или грях спасителен в старостта,

ти пак ела при мен!

Заклинам те и ти се моля,

защото жив да си

означава да обичаш,

а обичат ли те,

безсмъртен ти оставаш.