Любомир Т. Пировски
Възмъжаване

С ангелски крила

мен, като всяко дете,

светът ме прие.

Пораснаха те, но…

хора от завист, от алчност,

от жажда за власт, отрекли

своята детска чиста душа,

нарочно оскубаха перата

от моите крила…

Прораснаха те!

Подрязани бяха отново.

Отново разперих ги аз…

С камъни душата ми затрупаха те!

В лава разтопена тя ги разжари

в моето човешко сърце!

С надежда, с любов, с вяра,

то, от тази лава извая света…

Крилата от бели,

след бурята черна

с цвета на дъгата сияят сега!

Тези крила дарявам на теб

и на всички сега…