Иван Вазов
Олтар

Във олтаря свещ догаря.

Млъкнали молитви вече.

Храм затворил е клисаря,

богомолците — далече.

Пуст, безмълвен е олтаря,

тихий сън му пак затече.

        Във олтаря свещ догаря.

 

Ням виси Христос разпети

с раните си над престола,

на главата с ореола,

и свещта, кат бледо свети,

сянката на кръста вети

клати по стената гола.

        Ням виси Христос разпети.

 

И свещта догаря вече.

В тоз миг нейде надалече

звякат яростно ножове,

ужас, плачове и сеч е!…

И из раните Христови

въз престола кръв потече.

        А свещта догаря вече…