Иван Вазов
Подаръкът

На гимназистката Н. Цветкова

Хубав дар, дете, сполай,

хубаво ти — и сърцето:

замириса ми на май,

пролет лъхна ми в небето.

 

В твоя миличък привет —

усмих росен на зората —

чува тъжният поет

на трендафила душата.

 

Ясен става ми света,

луч огрей ли мойте нощи,

видя ли се във скръбта,

скъп че някому съм още.