Иван Вазов
Воин

Заминуват си един по друг

тихичко връстници и другари,

всяк ден „сбогом“ казват връзки стари,

всяк ден липсва някой близък тук.

 

А аз, морен, за почивка жъден,

продължавам пътя дълги мой

и мълвя: на мъртвите — покой,

а на живите — живот е съден.

 

Но живота с тръни е насет,

но живота цяло е сраженье —

воин тук, не гледам окол мене

кой полита, и вървя напред!