Марин Тачков
Балада за къщата

На Ст. Епитропов

Цигла по цигла и тухла по тухла —

някога както строили я майстори —

старата къща невидимо рухва —

сякаш събарят я сили незнайни…

        Припев: Няма ги вече старицата, старецът

                (сякаш ги виждам отново на пейката) —

                в лятната вечер те с мен разговаряха,

                топли, сърдечни, лицата им грейваха…

Дворът пустее, помръкнал от чакане,

спи буренясал зад къщата тиха…

Кой да посее надежда в земята —

те, синовете, далече заминаха…

        Припев: …

Слепи — прозорците спят зад оградата…

Стенат стените с въздишка болезнена…

Стара, беззъба, вратата е паднала —

вече ненужна — кого да посрещне?…

        Припев: …

Нотиране и хармония — Димитър Каратодоров.