Марин Тачков
Балада за грабежа

По мита за вграждането

Майстори стари сграда градили —

денем градили, нощем рушили…

Пили ракия, кърваво вино

на вересия седем години…

Майстори рекли тъй на народа:

— Слушайте, братя, слушайте, хора!

За да направим по-здрав градежа,

трябва да сторим някаква жертва.

Доста сте яли, доста сте пили,

бели парици вкъщи сте скрили…

Мамите бога, нямате вяра.

Трябва да сторим жертва голяма!

Всеки да дава тука парите.

Всеки да носи мляко и жито.

Всеки да коли млади телета

и да ги дава тука за жертва…

 

Дава народът, колкото може —

носи на тия майстори божи.

Съхне народът, омършавява —

и оголява, и обосява…

А на градежа лее се вино —

хапва и пийва славна дружина.

Денем полагат нови основи —

нощем събарят със сили нови…

 

Майстори казват пак на народа:

— Вярвайте, братя! Вярвайте, хора!

Доста строежа сме го градили,

ала бъдете по-търпеливи!…

Няма да стане с мърша градежа —

трябва да сторим жертва човешка!…

 

Плаче народът, вече без сила —

жени не раждат, деца умират…

Колко ли още жертви ще трябват? —

Всички издъхват — свършва се хлябът…

Сиромах Лазар само остава —

жертва голяма той да направи.

Скоро отива сам на градежа

с боси нозе и скъсана дрешка.

Зъбите стиска, вади нож Лазар

и си раздира дрехата стара.

После самичък ляга под ножа —

и си съдира своята кожа.

И я размахва, още гореща,

и я захвърля — там, на градежа…