Марин Тачков
Балада за песента

— Запей, певецо, песен за душата,

за красотата и за любовта!

Душата ми сега е празна чаша —

излей ти в нея своята душа.

 

— Добре… Послушай тази песен чудна. —

Певец прекрасен пеел с глас крилат.

Пътувал той с китара звънкострунна

и радвал с песни този тъжен свят…

 

Но зърнал Нея — със очи омайни…

Китарата му стихнала за миг.

Той влюбил се, поискал обичта й.

Отвърнала му тя със смях звънлив:

 

„Добре певецо… Но — като отплата —

най-чистите си чувства в мен излей! —

Най-хубавата песен на земята

за мен изпей с душата на Орфей!

 

Такава песен — за да ти повярвам —

на красотата моя посвети!

Да вдъхне обич тя дори на Дявол!

Да трепнат даже мъртвите души…“

 

Запял певецът песента крилата,

запял с душата, влюбена до смърт.

И пеел той, а плачела душата.

И късали се струните от скръб…

 

Той пеел тази песен вдъхновена.

Пригласяли му хиляди щурци…

И слушала го цялата Вселена —

и Дяволът, и мъртвите души…

 

Китарата си той накрая пуснал

и за сърцето хванал се с ръка…

Отишъл си от този свят бездушен…

Останала е само песента…

[По желание — IV и V куплет — като речитатив (със същата мелодия).]