Мира Балдаранова
Деликатност

По знаците познавам те, че си божествен. Живееш нависоко, в света на Бог летиш и ми оставяш нежните послания Любов, разпознаваеми единствено със сетивата. Говориш ми с Любов божествена, тъй неуловим и светъл е гласът ти. Напомняш ми на Бог, когото срещнах в детството си. Духът ти беше с мен при Него. Обичаше ме с музика за първи път. С Божествената музика ме любеше. И сетивата ми прогледнаха, отвориха се за невидимия свят. И беше чудно хубаво, и беше непознато.

Затичах се в прегръдките на Татко да се сгуша. Светът ти беше толкова красив, че ми се искаше да бъде Истина. Тогава Татко ми разказа всичко и разбрах как може някой истински да те обича. Като в приказка. Сама я пишеш с мисълта и тя се сбъдва, случва се наистина. Светът край теб се ражда нов, обича те и те сънува също.

И в този свят се учим да обичаме внимателно, красиво, нежно, деликатно. Да бъдем сетива на другия и да е хубаво, и да не драска. И той да няма атомна структура, а да е с етерна, небесна, ароматна. Да галим с мислите, да бъдем светлина в ума, да носим топлина в душата. Божествени да сме. Гласът на другия да чуваме отвътре. Със слънчевите мисли да се будим и да творим живота. Да бъдем тихи, деликатни в своята душа. За да ни чуват другите.