Мира Балдаранова
Рисувам те

С отворени очи те виждам. Тиха си. Вглъбена в мигове. Ръцете ти творят, без да докосват. Невидима си. Пазя те у себе си. Рисувам сетивата в спомени. Видях те над вълните, чух как птицата излита. Красиви сме. Душите ни са слети в тишина. И необятно е. Загръщам те с прегръдката си. Рисувам сфера да ни е домът. Покривам те с воал да не те видят. И диамантени стени градя, и купол. Пазя те. Сега съм Принцът. Ти си розата. Единствена си ми. Без тебе няма да пътувам. Не ми е нужно, за да разбера, че си единствена и тук ми е домът. Ще сме една планета винаги. И нощем ще рисуваме звезди по небосвода.