Иван Вазов
Полски впечатления

На писателката Ев. Марс

На разкоша във чертога

често мрак, тревога —

няма слънце;

а в колибата убога

с димен свод и вехти грънци —

ясно слънце.

 

В градовете пременени

вихрове студени —

няма слънце.

А по хълмите зелени,

де се чуват пойни звънци —

топло слънце.

 

Ний не видим в суетата

бога, небесата,

де грей слънце,

а зарито в земята

мъничко незнайно зрънце

чака слънце.

 

Чака го нощта и в мрака

славей в клон го чака,

и свод чака слънце,

и божури, и лалета,

и душата на поета

викат: „Слънце!“