Иван Вазов
Назад

Често моят скитен ум

в миналото ми се връща —

тоя дълг в живота друм,

извървян, и го обгръща,

 

де в цветя щастлив газих

(тръните му се забравят),

де фърчах, страдах, любих,

в бурите не търсях завет;

 

де богатий си запас

харчах весело, тревожно

и във речника си аз

нямах дума „невъзможно“.