Райчо Русев — Райсън
Свидетел

Стоях и гледах като намагнитен.

Неволно бях свидетел на това:

една жена се любеше с вълните,

със залива, със залеза — сама.

 

Бе миг — да видя нещо невидимо.

Бе миг — да чуя говор без слова.

Бях нероден и още нямах име,

бях само стон, въздишка и вълна.

 

Бе миг — бях жив, но ето пада здрачът.

Да видя как излиза на брега!

И чак тогава ще направя крачка.

 

Неволният свидетел на света.