Орлин Миланов
Щастие

… Не идвайте, приятели, да се

сбогувате, когато си отида,

когато случаят ме пренесе на

оня свят и него да го видя!

 

В представата ви нека да съм жив, а

тленните останки оставете на

погребалния агент грижлив и във

владение на вековете!

 

Тогава няма нужда да сте с мен и аз

едва ли ще се развълнувам. Бдете с

мен сега и в тоя ден, когато още

дишам, виждам, чувам!

 

Когато съм способен с две ръце да

ви прегърна, да ви стисна силно и

моето пулсиращо сърце да се

нахрани с щастие обилно!

 

Каквото и да става по света, каквито

и заплахи да ни дебнат, реална,

днешна, жива обичта ви е за мен

потребна и лечебна.

 

Нека да има виртуален свят, нека да

има виртуални срещи, но няма начин

те да се сравнят с ръце горещи и с

очи човешки…