Николай Начев
Блендата

В памука на мъглата се отвори Бленда.

За миг показа тъжен дом.

Отпред, в цветята, на щурците бенда.

Отзад — градинка, асорти фасон.

 

И тази есен даде захар.

Мушици весели се пак плодят.

Повтарят тайнство в тази стряха — за своя си

стопанин да се раждат и мрат.

 

Че иде дълга зимна сесия.

За реплики са нужни аргументи и вина.

Стопанинът — актьор в житейските пиеси — в

самотен час премисля своята вина.

 

Отново и отново кучето приказва на младите

треви, асма и джанка — не виждат ли, че къщата

е полупразна и празен е прозорецът на младата

стопанка.

 

А отгоре Млечната спирала се блещи.

Невъзмутимо ни подсеща пак и пак, че

Настоящето за нас е Вечност.

Докато Блендата не каже „щрак“.