Николай Начев
Умора на материята

Телефонът иззвъня — тежък инцидент.

Пак човешка небрежност — превишен лимит.

Наша рожба. С любов заченат експеримент.

Раждането беше трудно — бяхме екип.

 

Първо — обясненията чух.

После — протоколът сух:

Пукната Глава.

Две счупени Ребра.

Наранено Тяло.

Деформирано Коляно.

И температурата висока,

а налягането ниско — от шока.

 

Комисията реши — умора на материята.

Частите в машината сменихме с нови.

Включихме резервно… На батерия.

Но сънят ми други спомен трови:

 

Беше на ръба. Умора на материята.

И надежда и мрак — борят се контрасти.

Днес повтаря глас от Онова преддверие:

Сине! Има ли за мен резервни части?