Нико Стоянов
От мен частица

Стихът, след трудния финал,

оставя призрачна награда —

една невидима печал

смълчана тайно редом сяда.

А той безгрижно с веселба, със своя

мъка и тревоги, понесъл собствена

съдба, си тръгва без да каже:

„Сбогом!…“ Вън го причаква чужд

светът, но литва малкият смелчага —

той сам ще си проправя път, защото

аз, по навик, влагам във всеки стих —

от мен частица, като крило на волна

птица.