Нелия Блажева
Приказка без край

Събуди се с усмивка, нека аз съм до теб.

Прегърни ме с целувка, пожелай ми късмет.

 

Разтопи моите чувства, те покрити са с лед.

Прочети ме кат книга, от незнаен поет.

 

Целуни моите устни, те са вкусния мед.

Погледни ми душата, уникален портрет.

 

Подари ми подарък, пъстър, шарен букет.

Затвори самотата във огромен пакет.

 

Остави ме на воля, да творя, да мечтая.

Дай ми твоята сила, покорно да обуздая.

 

Отвори си очите, запечатай мига.

Слушай само сърцето си, покори ти върха.

 

Направи ми услуга, не поглеждай назад.

Приеми моя устрем, неизчерпан заряд.

 

Освети с твоя факел моя храм тъй свещен.

Намери в пещерата, дар безценен за мен.

 

Слушай своите мисли, направи го без страх.

Разкажи ми съня си, забрави го със смях.

 

Избърши ми сълзите, заличи моя грях.

Докосни ти звездите и стани част от тях.

 

И така до безкрай…