Илиана Илиева
Оптимистична песничка

Представи си за миг, че реките потеглят обратно — ще

извие чист вик — премълчавано — сетното блато, вятър

ще го смете вдън тръстиките на Титикака — и ще каже —

дете, ти си чисто и давай нататък!

И така, прероден, този свят ще започне начисто, с

първи опъков ден, осеняван от оптимистите.

А земята ни пак ще запее в гръдта на Всемирите: хей

така — за капак! — против мрака и всяко умиране.