Илиана Делева
Когато…

когато сутрин в метрото четеш поезия

откриваш смисъл в предстоящия ден

започваш бавно да споделяш откритията

на света и твоите лични на достъпен

език

 

когато вечер в метрото четеш поезия

разбираш смисъла на живота си, отлагаш

сбогуванията, провокираш надежди,

отблъскваш отчаянията

 

когато в метрото четеш поезия

* * *

В препълнената мотриса — майка и син: той

носи раницата си за училище, тя носи

раницата на битието.

Освобождава се място.

Майката го посочва на момчето и то безропотно сяда. От

ръста и погледа му личи, че съвсем не е малък.

Утре трябва да стане мъж, но чак утре, а може би никога.

 

В препълнената мотриса — майка и дъщеря: и двете са с

раници — малката носи учебници, голямата носи

познания.

Освобождава се място. Майката сяда.

Дъщерята дори не се съгласява да й подържат раницата

спирка-две.

Тя е вече жена,

готова да носи света на раменете си.

И не ме оставя онзи спомен: ти настояваш

„…не й давай да влиза, излъжи я, че спя…“

А тя се промъква като котка и кърши пръсти до леглото

ти:

„Сине, лошо ти е!“

А ти търсиш мен,

защото съм твоята жена, дъщеря, майка, твоето друго

аз…

Защото мен не пазиш, от мен не се срамуваш, от мен не

те е страх…

И се гордея със моите силни момичета,

принцеси-воини,

които някой ден ще имат сила

да отгледат човек.