Зинаида Чаушева
Зимно обяснение в любов

Как искам да съм някъде наблизо — почти —

почти до теб, но не съвсем — една халка

висяща на корниза, една любима чашка за

кафе.

 

Бонбонче да съм — Лукче при настинка,

което дълго в джоба ти лежи, на шалчето

ти кацнала снежинка, която няма да ти

натежи.

 

Как искам да съм някъде наблизо — на

телефона ти да съм звънче, стиха да бъда,

който не написа и запетайчица пред но и

че.

 

И ако някога ме забележиш — да се

усмихнеш и да продължиш, понеже по

природа си небрежен, а пък и нищичко не

ми дължиш…