Елена Денева-Трифонова
Карантина

„Животът е болница…“

Бодлер

Хей, тук съм.

Като тебе — не нарочно.

Разделя ни стена от недоверие.

И вечер от тавана се проточва

неонова бесилка до постелята.

 

Понякога аз просто губя дъх и зная,

че ме чуваш как се давя.

От тесния прозорец свят полъхва.

Живот ухае. Но защо тогава

 

сме все затворени… Това легло…

И тази белота (ах, как я мразя).

Не знам на теб какво ти е било,

какво ти има, от какво се пазиш.

 

Но подозирам. Тук сме всеки ден,

защото всеки явно се страхува —

излезем ли, ще бъдем заразени със

нещо, дето трудно се лекува:

 

Със щастие. Със близост. Със любов.

Или с мечти. Или с необходимост да се

запазим в друго същество.

И затова сме с теб под карантина.