Димитър Христов
Пейо Яворов

Чашата с отрова,

пистолета,

думите в предсмъртното писмо,

погледът помръкнал на Поета,

чувството за близост — пак само.

 

Мина

непогалена замина…

Лора се застреля и, уви, любовта е извор сред пустиня,

споменът за нея все кърви.

 

Тъжната невеста — Македония робството смени със други

гнет, вместо свобода — агония, вместо пролет — слепота и

лед.

 

Чашата с отрова, пистолета, болката, обидата до гроб.

И смъртта е изход за Поета, щом към свободата тя е брод.