Десислава Георгиева
Вземи ме

Вдъхновено от „Моята песен“ на Елисавета Багряна

Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека.

Не питам къде ще ни свари зората, оранжево-мека?

 

И колко посоки

ще сменяме, търсейки пристан?

Във тебе е чистият извор и друго не мога да искам!

 

Весла ще ми бъдат ръцете през морските трели.

Косите — платна кадифени и златни, космически смели.

 

С очи ще те топля и с рокля в перца нежноцветни.

От резен луна ще нареждам трапеза. Звезди ще ни светят.

 

Ти, само вземи ме, сега. Не задавай въпроси…

Мигът е единствен, когато възторг и знамение носи!