Даниела Георгиева
Майчице, благодаря

Майчице, благодаря ти, че те има,

че неотлъчно си сега до мен, че пак

се грижиш денонощно, макар и

трудно всеки ден!

 

Благодаря ти, че и мен ме има,

родила си ме с много мъки ти, ала

за жалост болка несломима във

твоята душа сега тежи!

 

Прости за всичките тревоги, които

имала си с мен — не аз съм, майко,

твоята опора, а ти си пак

подкрепата за мен.

 

Научи ме да ходя по земята, отново

днес си моите крака, ръцете ми

научи да прегръщат, прегръщам с

твоите внучето сега.

 

И твоите очи сега са мои — чрез тях

аз още пиша и чета, сърцето ми

единствено остана, да бие без

подкрепа в самота!