Балчо Балчев
Плашилото

То беше добро и красиво плашило.

С моряшка фланелка, сако и бомбе.

С две бели, големи консервни кутии и

счупена брошка вместо сърце.

 

Долитаха птиците пъстри и тихи и то

им разказваше своя живот.

Те кротко го слушаха, без да помислят

да клъвнат и зрънце от зрелия плод.

 

Ловците обаче изпразниха пушки в

смиреното ято, накацало в кръг.

Плашилото трепна, напред се полюшна и

падна в лозята, простреляно в гръб.

 

А птиците луди за миг отлетяха и дълго

редяха скръбта си в простора.

А после сто клюна забиха в гроздата тъй,

сякаш кълвяха очите на хора.