Балчо Балчев
Посвещение

Добър вечер, проскубана козино.

Дойде време на пътя да спиш.

Всички мърши са вече оглозгани и

снегът те вали мълчалив.

 

Трябва с теб да разкършиме кокали

покрай старата част на града.

Там домашните котки, разплакани,

все ти пишат любовни писма.

 

Трябва пак да прескочим оградите.

Да превърнем съня им в кошмар.

Ти ще виеш, а аз ще се смея сам

покрай някой страхлив тротоар.

 

Трябва пак да нахлупим легените

вместо шапки и черни бомбета.

Да подложиме крак на почтените —

ний, презрените лоши хлапета.

 

Трябва с теб да забиеме копия във

големия задник на скуката.

Не умирай, проскубана козино!

Този град има нужда от срутване.