Балчо Балчев
Свири лунатико

Свири, братовчед, опъни лакърдията.

Сбръчкай заспалия въздух във влака.

Чакай, да дръпнем по глътка от бирата.

Давай сега, извади и душата.

 

Боже, как свириш! Кръвта ти е циганска.

Лавина от пръсти замеря клавишите.

Неточно, неправилно, грубо, но истински

и твойто терзание шиба душите ни.

 

Боже, как страдаш! Как стискаш клепачи.

Пиян си и вените бият до пръсване.

Свири, лунатико! Душата ти плаче

и тая мелодия тегне до скъсване.

 

Свири до зори! Ние нямаме път.

Влакът отдавна танцува в полята.

А горе звездите едва се крепят.

Да тропнеш със крак — и ще почнат да капят.