Атанас Капралов
Глътка по глътка

Май сърдечният ток ме разтресе…

Щъкам аз ту назад, ту напред

и ти пращам безброй есемеси с

тайна цел: да разсъмна до теб.

 

Моля чата: зелената точка с твойто

име да светне и в миг —

мойта щурава изповед почва на

дошъл от звездите език.

 

Профилът ти, стократно сканиран,

на дланта ми виси препотен.

Преродил се в Джеймс Бонд,

шпионирам:

колко мига си мислиш за мен?

 

На едната везна слагам слава, лукс,

на другата — твойто сърце.

То е малко уж, а натежава!

Аз едва го удържам с ръце.

 

И повлечен от него, в прегръдка

грабвам гол силует с благослов:

да изпием с теб глътка по глътка

тази шеметна доза любов!