Атанас Капралов
Вечни присъди

Тегнат вечни присъди над

героите наши…

Искаш Левски да бъдеш,

но въжето те плаши.

 

Влизаш в Ботева диря,

ала изстрел те връща.

Щом не ти се умира,

стой до книгите вкъщи.

 

Не блести над тълпата с

Яворовото слово, че те

чака разплата и с куршум,

и с отрова.

 

Не търси рими върли за

властта — като Гео.

Инак тя ще те хвърли в

свойта пещ — да се грее…

 

Можеш само с букети

паметници да храниш.

Те растат до небето!

Ти се свиваш до рана.

 

И разбираш героят за какво

тук е всъщност: да умре за

теб в боя, в който ти днес

отсъстваш!